В малкото село под Пирин изригна като вулкан  следобедната новина - Елена Звездина се  върнала от Канада. Хората бягаха  в далечната примамлива земя, прогонени от бедността и експериментите на прехода, а преуспялата внучка на текстилните търговци Звездини се връщаше в малкото село сама. Клюкарките в града развързаха езици като метли и заобръщаха историята на  прочутия род като недопечена пита. Припомняха се подробности, изваждаха се детайли. Фактът  оставаше неоспорим. Богата канадка с български корен си идваше. Да умре? Селските клюкарки отново като  лазерен скенер подложиха на анализ всяка част от тялото на  40 годишната жена. И не откриха нищо, което да нахрани техните подозрения за болест и приближаваща смърт.  Оставаха само пари. Но  тя си  ги имаше много. Тогава? Бабите клатеха мъдро  глави, а старците се почесваха многозначително. Магия  има намесена тук. Бяла магия, омесена   от прабаба й Катинето.

Двете старици седяха на пейката под  черницата и прехвърляха тояжки в ръце. Чакаха козарят да дойде  да отведе козите на паша. Остъргваха като загоряла тава вчерашната новина и поглеждаха към малката къща отсреща. Канадката  излизаше и влизаше, разчиствайки сръчно излишните вещи и боклуци по двора.

- Не е на добро, хич не е  на добро - поклатиха глави  едновременно. - Ще има нещо да става, ама знае ли човек да го върже.

Учудването им  взе връх, когато, дочула  свирката на козаря и хлопането на звънчета, канадката изведе от двора млада бяла коза с вързано хлопатарче на врата. Поздрави ги  учтиво и бързо пак се прибра.

- Ха сега кажи, че светът не се е побъркал - отсече по-възрастната жена и се прибра обидено  вкъщи.

            Другата остана, загледана в къщата пред себе си,  седна на каменната пейка, сякаш присетила се нещо от младостта. Историята на това богатство отсреща беше повече от магия. Бяла магия за щастие и свобода в любовта. Но всяка магия до време вирее, казваше нейната баба. После трябва да навиеш ръкави и да замесиш сам хляба, сам да си приготвиш мая.

Елена Звездина напомняше поразително  баба Катина. Възрастната жена помнеше Катинето като дете. Беше усмихната и палава като момиче. Обичаше да се весели и  играеше всяка неделя  хоро от първата до последната песен. Беше и малко знахарка. Хвърляше боб, ала пари не вземаше никога. Катинето, прабабата на хубавата Елена, се беше омъжила за стар и ревнив вдовец. Цялото село ахна, когато  я доведе  от града. Красива и весела като птица, всички се чудеха   как ще оцелее в това македонско село. Но Катинето не само, че оцеля. Тя влезе в душите на хората. И роди на стария бездетен вдовец прекрасната дъщеря Елена, като сегашната хубавица оттатък. Къпеше се Катинето в коритото на чешмата сутрин дори и през зимата, закрита от короните на  огромни зелени чемшири. Кара Иван стоеше до нея с  кама в пояса и я пазеше. Тя беше неговото безценно съкровище, че бяха бедни,  най-бедните в село.

Имаха само няколко бели кози и Катинето ги гледаше като дъщери. Издояваше млякото, правеше урда за чудо и приказ и я продаваха после на пазара в събота сутринта.  Тогава Кара Иван подкарваше  катъра  Черо и Катинето оставаше  сам-сама. Намекваха  по едно време комшиите, че разбойникът Йорго се мяркал вечер у тях, но на жените устите са по-дълбоки  от Бяло море.

Целият район беше писнал от разбойника-грък. Катинето дочуваше това-онова, но пак си оставаше усмихната като ангел. Един ден Кара Иван се върна  бесен  от къра и я завлече за косата  на дръвника. Някой  му беше  намекнал, че Йорго се среща с жена му. Писна детето тогава, скочиха комшийките през плета. Отърва Катинето живота, но на челото й се появи тънка черта. Изпрати в събота мъжа си  да продаде урдата на пазара, а той така и не се прибра. Катинето го чака ден-два, напразно. На третия ден се върна само катъра. Натоварено с чужди дисаги, то я чакаше пред вратата и клатеше гладно глава. Катинето  каза на всички, че в дисагите са кървавите дрехи на мъжа й, и се прибра  вкъщи. На другия ден ги погреба и сложи черно. Продължи да живее бедно, по-бедно и от църковните мишки. Но пак се усмихваше, сякаш  беше богаташка жена и пак  правеше бяла магия за обич, и пак заговориха в село, че Йорго нощува при нея.

            Когато  дъщерята порасна, за  всеобщо учудване,  тя я изпрати далеко.   Учеше в Солун гимназия и всички клюкарки  намекваха, че разбойникът Йорго й плаща. Катинето нищо не каза. Не я повика обратно, когато завърши учение. И тя не отиде  в Солун. Дъщерята се омъжи за грък и  отлетя за Канада, а знахарката си остана сама. Катинето живя  сто години.  Чак след нея къщата запустя. Сега най-младата от рода, Елена,  се беше върнала и всички се питаха до кога и каква е този път тайната.

             А тайната на   богатството  вероятно  правнучката знаеше.  Съседката искаше  да я поразпита това-онова, но докато се накани да й отиде на гости,  на младата Елена мъжът й умря. Хората останаха като попарени. И пак закимаха бързо с глава. „Пари, пари, ама парите не са всичко”. Много хляб за селските клюки  даваше Елена сега.

Бабата започна да притичва до къщата  на канадката да помага. Учеше я на градинарство и  да отглежда цветя. Като се усмихнеше, младата жена напомняше поразително Катинето, и един ден  съседката не издържа.

- Ще те питам, цяло село се чуди, откъде  е на Звездини богатството? Катинето и Иван бяха бедни като църковни мишки. А твоята баба отиде в Канада и веднага забогатя.

Елена остави  лопатката, с която правеше дупки за цветята, и седна на дънера под стрехата. Отметна кичур коса и се засмя.

- Когато прадядо ми се загубил няколко дни  с Черо, после  катърът се върнал в село с  чужди дисаги, нали?

Съседката кимна с глава.

- Дисагите били пълни със злато. В едната  била кървавата  му дреха, а в другата - златни монети и писмо от Йорго до баба Катина. На връщане от пазара  разбойникът  пресрещнал  Иван и  му казал, че косата на Катинето  не е да стои на дръвника, а да бъде галена от мъжка ръка. Един вид, Йорго платил на прабаба кръвнината, че е убил мъжа й от ревност.

            Съдседката, опулила от изненада очи, занемя.

- Катинето живееше бедно  и после.

- От страх да не  я разкрият, прабаба не е пипнала и монета от богатството на разбойника.  Дала е всичко на баба да започне  живота на чисто. После е дала  на майка ми,  когато е станала мома. За мен е оставила последната част от богатството, но ако се върна у дома.

            Бабата  угрижено поклати глава и махна с ръка.

- Катинето отдавна е  прах. Можеш да се върнеш в Канада без угризения.

Елена погледна съседката. В погледа й блесна гневна светкавица.

- Има нещо, което тежи повече от дисагите със златни монети. Това е дългът към рода. Аз имам пари да живея навсякъде. Но тук ми е мястото. Тук съм си у дома.

Изтупа ръце в панталоните и се засмя.

- Случайно да знаеш рецептата на Катинето за урда?

Бабата кимна с глава и двете влязоха в къщата. На стената в кухнята  стоеше  най-странната снимка, която някога възрастната жена беше виждала. Катинето между мъжа си и Йорго. Пред портрета  гореше малка свещичка за успокоение на душите им,  с благодарност  от поредната Елена в рода.

 *Урда - извара от козе мляко, приготвена по специален начин.