Особеното на Божието Слово е, че се самообяснява. То разказва за Божието могъщество така :
„Бог, Който седи над земния кръг; за когото човеците са като скакалци” (Исая 40:22);
„Който казва броя на звездите и вика всяка една от тях по име.”(Псалми 147:4);
„Той преброява дъждовните капки” (Йов 36:27);
„Небето е Неговият престол… „и земята Му е подножие” (Исая 66:1);
„Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо” (Йоан 1:3).
Ние и сами виждаме величието в творенията около нас и в нас. Понякога Бог върши чудеса, за да покаже някоя черта от Своя характер. Заради упорството на египетския фараон Той изпрати на народа му 10 язви (беди), чрез които името Му се прочува на далече и се помни във времето -/Послание към римляните 9:17/ - „Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят” - казва Бог на Фараона.
Има хора, които особено болезнено приемат това, че „Господ прави всичко що Му е угодно”, както се казва в Псалм 135:6. Това е друга характерна черта на Божия суверенитет. От историята на човечеството са познати много абсолютни владетели, които са постъпвали както им е угодно и са правели каквото поискат. Достатъчно е да споменем цар Ирод, който обезглавява Йоан Кръстител, заради прищявката на доведената си дъщеря (Марк 6:21-28).
За разлика от хората обаче, Божите действия, продиктувани от Неговия суверенитет, никога не са безотговорни, несправедливи, следствие на настроение или прищявка. Пълната свобода за Него не значи злоупотреба с властта или нелогични действия. Всичките Му действия са в неразривна връзка с другите качества на Неговата същност – святост, отговорност, милост, грижа, целенасоченост. И тъй като Неговата същност е Любов, всяко Негово действие е пропито от мисълта и желанието за нашето добро.
Ние, обаче, не винаги можем да разберем Неговия начин на действие, намерения или изяви, защото, между Неговата и нашата същност има разлика: ”Моите пътища не са като вашите пътища и моите помисли – като вашите помисли” (Исая 55:8 ). Затова понякога действията Му ни изглеждат нелогични и отговорите на молитвите ни – не според нашите очаквания. В този смисъл можем да кажем, че събитията, които се наложи да преживее Йов, са несправедливи. Защо ни се струва, че Бог постъпи жестоко и несправедливо с Йов, след като сам Той го оцени като праведен? Защо позволи на Сатана да го травмира? Защото Бог преследваше определена цел, която, в края на краищата, беше в полза на Йов. Той искаше да го накара да осъзнае, че праведността, с която се опитваше да се препоръча пред Бога, всъщност е само за пред хората. Пред Бога тя не можеше да устои. Минавайки през цялото изпитание Йов стигна до осъзнаването си. И затова казва: „Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал” Йов 42:3.
Следва
© Anastasia Все права защищены