Приятелката ми си хвана гадже – чужденец. Е, не точно, един приятен младеж от далечна арабска държава. Млад, симпатичен - студент по медицина. Запознаха се те, разбира се, в сайт за запознанства, ама малко по-хард сайт, дето не се запознават само, ами основно е за секс срещи, но нищо. Писали си те няколко дни и той, разбира се, ù предложил да се видят – няма лошо. Събра ни тя веднага на женско, за да ни разкаже романтичната история с чуждоземеца. Колко бил прекрасен, как ù правел непрекъснато комплименти, как се влюбил в нея, веднага щом я видял на снимка. Просто приказка от хиляда и една нощ. Всичко прекрасно, но в мен започна да нахлува едно безпокойство. Какъв е този студент, от толкова далеч, как пък така се влюби точно в нашата Сузи при толкова потребителки в сайта, но си замълчах. Какво пък, и те са хора, нека момчето да се почувства като у дома си. Видя се Сузи  с младежа и след срещата веднага ни събра. И като започна – мазен бил, нисък бил, говорел развалено български, та тя едвам го разбирала – добре, че знаеше малко цигански, та осъществили комуникацията. Каза, че повече не иска и да чува за него. А дано. Поуспокоихме се ние и животът продължи да си тече по стария начин. Но един ден отивам при нея на гости и забелязах, че в скайпа тя непрекъснато, ден след  ден си е писала със студента. То едни обяснения, то една любов, блика от всяка дума. Направо се потресох. Веднага я извиках на разпит и тя си призна – влюбена била, обичала го, той бил принцът на белия кон. Божеее, гледам аз този принц, ми той не се вижда от коня, един такъв дребничък, закръгленичък, абе, не за разправяне. Започнах аз да я убеждавам да спре с глупостите и да престане да се занимава с младежа – Гном. Тя обаче не възприема. Запънала се, реве, тръшка се и аз какво да правя, примирих се. Ще се ходи на сватба в пустинята и това е. Избор нямам. За да стопли отношенията ни с чуждоземеца, го накарала да ни покани на гости в тях. И той веднага се съгласил. Май-май и Сузи я беше малко страх да ходи сама на гости в апартамента му. Разбрахме, че няма накъде и отидохме – всичките момичета. По пътя ги предупредих девойките да се държат прилично, че на младежа и приятелите, с които живееше, им трябва една погрешна дума или поглед  и веднага ще скочат да практикуват с нас – националния им спорт. Такива страшни неща съм чувала и толкова книги съм прочела, че бях на прага да си взема личното оръжие, за всеки случай. При самозащита да го ползвам, не за друго. Пристигнахме ние на гостито. Аз очаквах страшни неща там – мръсна къща, дебели мазни араби, пушещи наргилета и щракащи с броеници, но уви. Приятни младежи – 2-ма на брой, а нашият един такъв спретнат, чистичък, напарфюмиран. Брей, да му се не види. Останах изненадана. Хапнахме, пийнахме, ние едни притеснени. Аз почти спрях да говоря, бях си глътнала езика. А иначе беше забавно, посмяхме се. И тъкмо реших, че сме се представили добре и не сме прекалили и Сузито въодушевено попита  – как е думата – свирка на арабски? Моментално 3-те звезди от категорията ни паднаха и от собственички на елитен хотел се превърнахме в кварталните простакеси  – съдържателки на ламаринено кафе. Ай, ай – потънах от срам. Викам си, е сега вече тези ще разберат намека и гледай какво става. Младежите се засмяха и направиха превода, след което един мой бърз, остър поглед накара останалите да си тръгнат със скоростта на крадец, откраднал полицейска кола пред  районно. Обсъдихме ситуацията по пътя, дадохме си благословията и Сузито се превърна в една псевдо съпруга на чужденец. Готвеше, чистеше и обгрижваше принца от далечната страна. Той пък от своя страна ù се отплащаше с мили думи, любов  и много секс. В един момент останаха само готвенето, чистенето и секса. А и от време на време по някой шамар. Така да се каже бонус. Любовта някак си замина в далечната страна. Думата брак не се чуваше. Минаха месеци и един ден Сузи ми звънна ревяща след поредния скандал с псевдо съпруга чужденец. Всичко свършило. Майка му и баща му го оженили и той трябвало да се прибира  вкъщи, за да си поеме семейните задължения. Приказката свършила, но не с хепиенд. Е да, тя не се омъжи  в далечната страна, не я държаха под ключ и с фередже на главата, не ù се наложи да търпи унижение и постоянна самота и въпреки това тя страдаше. Но пък си беше тук, при нас. Волна и свободна да прави каквото иска. Бракът с чужденец си остана една мечта, но пък щастливият ù живот тук  е реалност.

Това е моята съвременна приказка от хиляда и една нощ.