Пламъци... Само буйни огнени езици избледняваха пред очите ù. Пукот на подпалени дървета заглъхваше зад конския тропот, а стъклените ù очи плаваха в сълзи. Една сълза се търкулна по лицето ù и тупна на твърдата дървена повърхност...
- Анелия, всичко наред ли е? Да не си болна? – попита загрижено учителката и остави настрани сборника със задачи. Лицето ù бе притеснено, а лявата ù ръка леко потрепваше.
- Няма нищо, госпожо, просто се сетих за нещо. - каза момичето и събра учебниците. Небрежно метна раницата на едно рамо и напусна стаята. Ходеше сама по дългия коридор на училището и кестенявата ù коса ефирно падаше по раменете, все по различен начин, следвайки ритъма на походката ù. Сълзите бяха засъхнали, но споменът за кошмарната нощ, в която бе на прага на смъртта, не беше я напуснал дори за миг през последните месеци...
Стъпките ù отекваха по каменния под, а сивите облаци надвисваха над сградата. Анелия нежно бутна тежката метална врата и напусна сградата. Знаеше, че у тях ще бъде нак ...