16 июн. 2015 г., 07:59

Буря

825 0 0

Той беше точно като буря.
Не знам защо досега всичките имена на бурите са били женски.
Може би, защото той беше по-голямо бедствие, жалко сравнимо с природните.
Защото той не разруши само природата ми.
Разруши дългогодишните строежи на стените около сърцето ми, около най-скъпото ми съкровище. С всяка следваща негова усмивка, стените се пропукваха. Докато не се сгромолясаха скрити в сенките на праха. И ако досега усмивките му бяха нежни, тогава онази беше арогантно груба. Усмивката на онзи, който е постигнал онова, което е желал и вече няма нужда от него. Бурите имат силата да опустошават всичко след себе си, без капка милост. Но тогава имаше адски много капки, капки от очите ми. Проливен дъжд от предателство. Задушаващо вътрешно ранимо наводнение, което те дави и отвън. Студен вятър, който отнема всичко до сега познато и го захвърля надалеч. Именно както и той захвърли мен... Надалеч, надалеч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неразбрана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...