16.06.2015 г., 7:59

Буря

829 0 0

Той беше точно като буря.
Не знам защо досега всичките имена на бурите са били женски.
Може би, защото той беше по-голямо бедствие, жалко сравнимо с природните.
Защото той не разруши само природата ми.
Разруши дългогодишните строежи на стените около сърцето ми, около най-скъпото ми съкровище. С всяка следваща негова усмивка, стените се пропукваха. Докато не се сгромолясаха скрити в сенките на праха. И ако досега усмивките му бяха нежни, тогава онази беше арогантно груба. Усмивката на онзи, който е постигнал онова, което е желал и вече няма нужда от него. Бурите имат силата да опустошават всичко след себе си, без капка милост. Но тогава имаше адски много капки, капки от очите ми. Проливен дъжд от предателство. Задушаващо вътрешно ранимо наводнение, което те дави и отвън. Студен вятър, който отнема всичко до сега познато и го захвърля надалеч. Именно както и той захвърли мен... Надалеч, надалеч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неразбрана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...