21 апр. 2024 г., 13:09
1 мин за четене
Всичко можеш да скриеш зад усмивката си, чедо.
Всичко! Но само от чужди очи.
От себе си обаче, не можеш да се скриеш.
Колкото по-широка е усмивката, толкова по-отворени са очите.
Защото на ръба на клепачите се е надигнала огромна стена от сълзи.
Едно леко премигване и като мънисто от скъсана броеница,
болка, гняв и разочарование се търкулват в дяволска надпревара.
Горчилката люти в душата и изгаря погледа ти.
Има и такива дни.
Дни, които не можеш да ги преглътнеш.
Стоят като буца в гърлото
и всяка глътката въздух е болезнена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация