Бъди себе си ( ""аз не искам да съм клише, а свободата да ме зове"")
2 мин за четене
"Виж, колко е хубав светът" - хубав е денят.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста
и не ме остави на мира.
Приеми го, аз не искам да приличам на теб.
Колко пъти да ти повтарям, че аз не искам да съм клише,
а свободата да ме зове.
Мислиш си, че знаеш всичко, но не знаеш нищо за мен.
Можеш да отговориш на всички въпроси,
но не можеш да вникнеш в мен и да ми дадеш лесните отговори, защото знаеш, че те не съществуват.
Опитваш се да ме заблудиш,
искаш и аз да окача оная хартийка на стената
и да я гледам, всеки ден и да мисля колко съм умен.
Е, грешиш, аз си падам по житейските драми,
и току-виж съм спечелил "грамми" и се чувствам прекрасно,
все едно съм звезда, защото се откроявам,
а ти приличаш и подражаваш на онези лицемери,
които познавам и се сблъсквам с тях всеки ден.
Мислят си, че са щастливи, но едва ли?!...
Когато успея, ще се изсмея, на всички ви,
защото ви мразя. Мразя да ви гледам колко сте дебели
и затлъстели. Ето, гледаш ме, че тичам в парка,
правиш се на много велик и продължаваш
да си четеш книжката, пак се мислиш за умен,
но всички знаем, че си се сврял в книгата
като книжарски плъх и се мислиш за нещо специално
като ме гледаш странно и коварно, защото ти
самият знаеш, че си като инвалид, но нали имаш мозък,
той ти дава увереност и спокойствие,
но аз просто си мисля, че освен да четеш
и да седиш на едно място - та затова си роден.
Мислиш си, че като си учил в университет,
си по-способен и благороден от мен.
Аз пък си мисля, че си поредният лицемер,
решил да следва амбициите на мама и тате.
Всички знаем, че не искаш да ги разочароваш,
но ти нямаш смелост да изкажеш и изградиш личното си
мнение, защото животът ти е низ от повторение.
Малко са хората, като мен, които си мислят,
че човек може да успее сам, със собствени усилия,
без да се потапя в скучното ежедневие, с разните клишета.
Хората са различни, но всички искат да приличаме на едно.
Разбери, аз съм човек, аз съм един и друг като мен няма.
Ще си остана единствен и ще следвам мечтите си,
макар и да не ги осъществя, но поне ще съм опитал.
Ти имаш своите идеи, човече, но не ме карай да ги следвам,
защото те са си твои.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста
и не ме остави на мира.
Приеми го, аз не искам да приличам на теб.
Колко пъти да ти повтарям, че аз не искам да съм клише,
а свободата да ме зове.
Мислиш си, че знаеш всичко, но не знаеш нищо за мен.
Можеш да отговориш на всички въпроси,
но не можеш да вникнеш в мен и да ми дадеш лесните отговори, защото знаеш, че те не съществуват.
Опитваш се да ме заблудиш,
искаш и аз да окача оная хартийка на стената
и да я гледам, всеки ден и да мисля колко съм умен.
Е, грешиш, аз си падам по житейските драми,
и току-виж съм спечелил "грамми" и се чувствам прекрасно,
все едно съм звезда, защото се откроявам,
а ти приличаш и подражаваш на онези лицемери,
които познавам и се сблъсквам с тях всеки ден.
Мислят си, че са щастливи, но едва ли?!...
Когато успея, ще се изсмея, на всички ви,
защото ви мразя. Мразя да ви гледам колко сте дебели
и затлъстели. Ето, гледаш ме, че тичам в парка,
правиш се на много велик и продължаваш
да си четеш книжката, пак се мислиш за умен,
но всички знаем, че си се сврял в книгата
като книжарски плъх и се мислиш за нещо специално
като ме гледаш странно и коварно, защото ти
самият знаеш, че си като инвалид, но нали имаш мозък,
той ти дава увереност и спокойствие,
но аз просто си мисля, че освен да четеш
и да седиш на едно място - та затова си роден.
Мислиш си, че като си учил в университет,
си по-способен и благороден от мен.
Аз пък си мисля, че си поредният лицемер,
решил да следва амбициите на мама и тате.
Всички знаем, че не искаш да ги разочароваш,
но ти нямаш смелост да изкажеш и изградиш личното си
мнение, защото животът ти е низ от повторение.
Малко са хората, като мен, които си мислят,
че човек може да успее сам, със собствени усилия,
без да се потапя в скучното ежедневие, с разните клишета.
Хората са различни, но всички искат да приличаме на едно.
Разбери, аз съм човек, аз съм един и друг като мен няма.
Ще си остана единствен и ще следвам мечтите си,
макар и да не ги осъществя, но поне ще съм опитал.
Ти имаш своите идеи, човече, но не ме карай да ги следвам,
защото те са си твои.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Иванов Все права защищены
хихи Усмивка! 
