Бъди себе си ( ""аз не искам да съм клише, а свободата да ме зове"")
2 мин за четене
"Виж, колко е хубав светът" - хубав е денят.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста
и не ме остави на мира.
Приеми го, аз не искам да приличам на теб.
Колко пъти да ти повтарям, че аз не искам да съм клише,
а свободата да ме зове.
Мислиш си, че знаеш всичко, но не знаеш нищо за мен.
Можеш да отговориш на всички въпроси,
но не можеш да вникнеш в мен и да ми дадеш лесните отговори, защото знаеш, че те не съществуват.
Опитваш се да ме заблудиш,
искаш и аз да окача оная хартийка на стената
и да я гледам, всеки ден и да мисля колко съм умен.
Е, грешиш, аз си падам по житейските драми,
и току-виж съм спечелил "грамми" и се чувствам прекрасно,
все едно съм звезда, защото се откроявам,
а ти приличаш и подражаваш на онези лицемери,
които познавам и се сблъсквам с тях всеки ден.
Мислят си, че са щастливи, но едва ли?!...
Когато успея, ще се изсмея, на всички ви,
защото ви мразя. Мразя да ви гледам колко сте дебели
и затлъстели. Ето, гледаш ме, че тичам в парка,
правиш се на много велик и продължаваш
да си четеш книжката, пак се мислиш за умен,
но всички знаем, че си се сврял в книгата
като книжарски плъх и се мислиш за нещо специално
като ме гледаш странно и коварно, защото ти
самият знаеш, че си като инвалид, но нали имаш мозък,
той ти дава увереност и спокойствие,
но аз просто си мисля, че освен да четеш
и да седиш на едно място - та затова си роден.
Мислиш си, че като си учил в университет,
си по-способен и благороден от мен.
Аз пък си мисля, че си поредният лицемер,
решил да следва амбициите на мама и тате.
Всички знаем, че не искаш да ги разочароваш,
но ти нямаш смелост да изкажеш и изградиш личното си
мнение, защото животът ти е низ от повторение.
Малко са хората, като мен, които си мислят,
че човек може да успее сам, със собствени усилия,
без да се потапя в скучното ежедневие, с разните клишета.
Хората са различни, но всички искат да приличаме на едно.
Разбери, аз съм човек, аз съм един и друг като мен няма.
Ще си остана единствен и ще следвам мечтите си,
макар и да не ги осъществя, но поне ще съм опитал.
Ти имаш своите идеи, човече, но не ме карай да ги следвам,
защото те са си твои.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста
и не ме остави на мира.
Приеми го, аз не искам да приличам на теб.
Колко пъти да ти повтарям, че аз не искам да съм клише,
а свободата да ме зове.
Мислиш си, че знаеш всичко, но не знаеш нищо за мен.
Можеш да отговориш на всички въпроси,
но не можеш да вникнеш в мен и да ми дадеш лесните отговори, защото знаеш, че те не съществуват.
Опитваш се да ме заблудиш,
искаш и аз да окача оная хартийка на стената
и да я гледам, всеки ден и да мисля колко съм умен.
Е, грешиш, аз си падам по житейските драми,
и току-виж съм спечелил "грамми" и се чувствам прекрасно,
все едно съм звезда, защото се откроявам,
а ти приличаш и подражаваш на онези лицемери,
които познавам и се сблъсквам с тях всеки ден.
Мислят си, че са щастливи, но едва ли?!...
Когато успея, ще се изсмея, на всички ви,
защото ви мразя. Мразя да ви гледам колко сте дебели
и затлъстели. Ето, гледаш ме, че тичам в парка,
правиш се на много велик и продължаваш
да си четеш книжката, пак се мислиш за умен,
но всички знаем, че си се сврял в книгата
като книжарски плъх и се мислиш за нещо специално
като ме гледаш странно и коварно, защото ти
самият знаеш, че си като инвалид, но нали имаш мозък,
той ти дава увереност и спокойствие,
но аз просто си мисля, че освен да четеш
и да седиш на едно място - та затова си роден.
Мислиш си, че като си учил в университет,
си по-способен и благороден от мен.
Аз пък си мисля, че си поредният лицемер,
решил да следва амбициите на мама и тате.
Всички знаем, че не искаш да ги разочароваш,
но ти нямаш смелост да изкажеш и изградиш личното си
мнение, защото животът ти е низ от повторение.
Малко са хората, като мен, които си мислят,
че човек може да успее сам, със собствени усилия,
без да се потапя в скучното ежедневие, с разните клишета.
Хората са различни, но всички искат да приличаме на едно.
Разбери, аз съм човек, аз съм един и друг като мен няма.
Ще си остана единствен и ще следвам мечтите си,
макар и да не ги осъществя, но поне ще съм опитал.
Ти имаш своите идеи, човече, но не ме карай да ги следвам,
защото те са си твои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Иванов Всички права запазени
хихи Усмивка! 
