Бъгави Богове 2

Бурканланд или Въздушната крепост

Ден 000 - Началото

    Вечер. Ръмеше дъжд. Капките тропаха по предното стъкло на „Небесна Каляска”, която стремглаво се спускаше към земята.

-          Шшшт! Пррррр! Бъъъър!... Спри мааааа!...

-          Гласова команда зададена. – механичен женски глас анализираше звуците. – Капитан разпознат: бог Файтон. Команда разпозната: Спирачки... ... Спиране.

Член на екипажа - Файтон: капитан на кораба “Небесна Каляска”. Играч-божество в света на Бъгария, клас пират. Нисколевелен, но изпълнен с желание за величие. Отличителни белези: Навсякъде ходи с пиратски костюм. Има набито око за неправилно лежащи предмети, два пъти. Готов с решителност да избяга от всяка битка. Пристрастен към дължене на пари на високолевелни божества.

-          Трябва ли да става всичко толкова бавно? Какъв е такъв, твоя изостанал процесор!?

-          Отговор на запитването: Вие ми инсталирахте процесор за 3 злато, защото пазехте пари за...

-          Това беше риторичен въпрос! Спри ей там до онази сгушена къщурка. Дом скъп дом! Дано на Орфей да му е минало, че го оставих вкъщи!

-          Моля, дефинирайте: „сгушена“.

-          Какво? И тълковният речник ли ти е непълен, и за това ли ще трябва да давам пари?

    На монитора се появи синият екран на смъртта (синият екран на смъртта – това се случва, когато уиндоуса ви мрази, демек много често).

Член на екипажа - Дорс-а: NPC ВВИИ 2.5 (Виртуално Виртуален Изкуствен Интелект версия две и половина) Чувствителното съзнание на кораба “Небесна Каляска” на нивото на развитие на момиче тинейджър.

Отличителни белези: Няма. Когато се чувства неоправдана забива и включва син екран. Когато губи спор забива и включва син екран. Когато не може да намери отговор забива и включва син екран. Когато има напечена ситуация забива и пуска син екран. Играе роля на душата и чара на кораба.

-          Логично! - каза лаконично Файтон и се набра върху трите педала за ръчно управление Контрол, Алт и Дел.

    Каляската закова на място, два-три метра над земята. Поседя няколко секунди във въздуха и се стовари на земята. Кораба беше абсолютна бракма, но летеше и си вършеше работата... до някъде. „Небесна Каляска” не бе от онези нови, малки, секси въздушни корабчета, но за Файтон това нямаше значение той си я харесваше точно такава – голяма, тромава и открадната със сто зора.

    Звука от пристигането на кораба на Файтон не можеше да се сбърка с нищо друго. Орфей, белият какаду папагал, се клатеше мързеливо в клетката си чакайки своя господар.

Член на екипажа - Орфей: NPC придружител любимец, вид професия на NPC-та. Имат такса ползване. Играч-божество може да наема по едно за времето на ползване.

Отличителни белези: Бял папагал какаду. Трето поколение пиратски папагал. Има сложен характер на горд аристократ. Споделя идеите за величие на своя господар, но го презира заради факта, че трябва да му слугува.

   Вратата на къщата се отвори. Файтон застана на прага.

-          Крайно време беше вече да се появиш! – рече папагала.

-          Споко, нали ти казах, че отивам на пазар.

-          Да знам, но защо не ме взе така и не разбрах!

-          Щеше да ме накараш да направя нещо тъпо! Примерно, както оня път дето ме подтикна да целуна Венера, подстрекател такъв!

-          Е как да знаех, че си била намазала устните с гланц за ерекция.

-          Да именно, заради теб ходих две седмици надървен. Знаеш ли колко е тъпо да ограбваш хора в такова състояние. „Парите или живота!!!”, а жертвите ми се смеят. Това някак ми скапваше самочувствието. Или пък онзи път когато ме накара да...

-          Ама какво ми се обясняваш, взе ли ми ядене!?

-          Естествено, любимите ти пържени барабонки на двуглав змей!

    Папагала мляскаше с кеф в клетката си. Файтон през това време отиде пред огледалото, за да си дооформи рижавия мустак под формата на буквата “П”. Мъжа вярваше, че той е вълшебен. Обаче в никакъв случай не трябваше да се съединява в катинарче, че щеше да е много педалско и никак магическо, за това въздушния пират постоянно си бръснеше брадичката. Цялостния вид на опасен разбойник допълваха малките кафяви очички и къдравата рижава коса, а триъгълната черна шапка със бяло перо от Орфей слагаше точка в пълноценния външен вид на опасен рецидивист. Файтон посочи с пръсти към огледалото, усмихна се на една страна и си намигна.

-          Ей, педал мустакат, пусни ме да си раздвижа малко крилата.

-          Внимавай как ми говориш, понякога забравяш, че пред теб стои 20-ти левел пират.

-          Моля те не ми намигай така, че това ме убива. – папагала наведе поклащайки главата си. – Понякога имам чувството, че това ще е последния ми договор в кариерата на придружител, след което ще се самоизтрия. – Пирата отвори клетката и потупа рамото си като знак на Орфей да заеме мястото си.

    В този момент на вратата на колибката се звънна. Файтон се учуди и отиде да отвори. Пред него стоеше метър висок хобайт (нещо като хобит, но по-висок левел) с чувал на гърба си, мургав и космат, но с прекрасен лъскав черен мустак, който направи огромно впечатление на Файтон. Съществото беше харит и изпълняваше ролята на системно NPC - чистач, чиято цел на съществуване бе да почиства света от стари железа и боклуци. Щом видя, че пред него стоеше бог, косматия урод започна да вика само както той си знае:

-          Изкупувааааам стари мечовееее, щитовееее, бронииии! Претърсваааам подземияааата за метал и за пет бронз ще ти пея пясни батка.

-          Много як мустак! – след което мъжа трясна вратата пред носа на хобайта.

-          Батенце дай паричка, Адмодух да те поживи, че децата гладни жената и той! – малкия мургавелник заучено си беше поставил крака във вратата. – Искаш купи мен, ще правим това което началник каже. Няма съжелева госпудина, аз един такъв у цела Бъгария.

   Файтон с помощта на много зор и ботуш изпъди наглия хобайт извън къщата. След като тръшна вратата, реши да отиде да провери терминалната конзола(Апликация за проверяване на статуса на героя, тук се крие цялото величие на персонажите и други неща) за нови съобщения. Изненадващо на първо място излезе любовно писмо от ВеФалосия.

             Скъпи Файтоне,

             Ти беше моя единствен моряк, който мога да призная за капитан в слънчев брягския бардак „Светъл Път” за последните пет години. Дори повече! Възможно е да не ме помниш, но ти ме беляза със своето присъствие. Не можах да се отърва от това чувство, че си още в мен. Това не продължи повече от девет месеца! После дойде болката! Оказа се, че твоето бъдеще е обвързано с моето. И то се казва Фалосос. Ела да си вземеш отрочето, ще го оставя пред „Светлия Път” в 15 часа днес, че има куест (мисия след чийто край играта те запомня като по-голям играч и дава пари) за теб.

             Сбогом, о, моя невъзможна любов!

         П.П. Ако не го направиш ще кажа на Хелиос, кой открадна „Небесна Каляска”!

   Файтон си предаде умислено разбиращ поглед и поклати глава като знак на осъзнаване на случващото се. След което мъжа извика на птицата си.

-          Орфеец, имаме мисия! Отиваме в Слънчев Бряг!

-          Много мразя когато ме наричаш така и ти го знаеш! В регламента на придружител любимец никъде не пише, че трябва да ти търпя тъпите хомо прякори. – след което кацна на дясното рамо на пирата.

   На едно друго място.

-          Казвам ти натискай „Изпрати”, този е достатъчно прост, за да дойде с кораба си. Повярвай ми! А в момента точно кораб ни трябва. Така че цъкай с копитото по бутона.

-          Венера, заради теб ми се случиха най-ужасните простотии в моя безгрижен NPC живот. Дори ще трябва да играя ролята на непланирано дете на някъв твой бивш тъпкач.

-           Той не ми е бивш, защото никога не е бил настоящ. Просто знам, че е галфон. Още по време на туториала(място през което минават всички новобранци, а тези които не успея ги хвърлят от стръмен бряг в морето Нууб) му викахме Файтон-галфон.

-          Ти за това ли му пусна, защото бил популярен?!

-          Как можа да си го помислиш бе Фалосос?! Не съм имала нищо интимно с него! Идеята е, че има кораб с който да отлетим в небето при моя любим.

-          Ти си яко изпляскала, чесно! Нищо чудно, че и Файтон не те желае повече!

-          Възможно ли е да има толкова тъп изкуствен интелект?! Казах ти, че не съм спала с Файтон.

-          Оправдавай се ти! Който се оправдава...

   Файтон се почувства готов да срещне своето непланирано отроче. Качи се на своя кораб и полетя към мястото където боговете стават равни. Слънчев Бряг. Място където никой не го *бе за нищо и всеки се *бава с другия.

 - Орфи, според теб момченце ли имам или момиченце?

 - Наречи ме още веднъж така и ще усетиш моята Орфическа флейта в устата си! Добре бе галфон, Фалосос, звучили ти като женско име. Ако има такава жена и на мен ми предстои да се срещна с нея аз церемониално ще стана гей... при това пасивен гей... и ще си правя клизми... всеки ден... и...

 -  Тихо малко! Чу ли това! Май идва от багажното отделение!

   Папагала млъкна и се заслуша също. От багажното отделение се чуваше тропане, все едно някой тършуваше из боклуците нахвърляни там. Хващайки магическата пръчката, Файтон предпазливо отиде да провери какво се случва отзад. Тихо промъквайки се покрай купчините безполезни предмети, събирани по различни мисии, мъжа забеляза едни космати крака, а останалата част от съществото ровеше в един сандък. Без да мисли много подпали задника на натрапника с огън от пръчката. Гадинката се развика, джасна си главата, хвана се за задните си части и започна да тича в кръг. Файтон разпозна хобайта, дето му се предлагаше преди час, по черния мустак.

-          Ох, ох, ох! - викаше косматата гад. - Батка, защо, защо бе, батка? Ох, ох, ох!

-          Ти какво правиш на моя кораб?

-          Туй кораб?! Аз мислил, че модерна кофа за боклук. - отговаряше малкият хобайт, държейки се за пушещия задник.

-          Милсил той! Като гледам ти запуши задника от толкова мислене, черньо! - изказа се рязко Орфей.

-          Я, грозна птица можел говори!

-          Кой е грозна птица бе, печка мустаката?! Аз съм уникален пиратски папагал трето поколение от знатен род!

-          А, ти от онез харити, дето се продават?! И аз пробвах, ама свобода по ми харесва!

-          Ах ти боклуджия смотан...

-          Орф, млъкни трябва да измисля какво да го правя. - намеси се Файтон.

-          Аз длъжник на теб. Аз нахлул в лично твое пространство, виновен съм батка. За да изкупи мой вина ще остана с теб на твой велик кораб.

-          Чакай малко...

-          Аз много полезен! Мога изчистя твой могъщ кораб да блести. Няма да съжаляваш, батка!

-          Хмм...

-          Фай, дай да се издигнем още по-високо в небето, за да го боли повече като го изхвърлим.

-          Добре... Оставаш!

-          Моля?! Ти не си сериозен! Файтон, осъзнай се, приятелю! Няма да търпя нисшо NPC чистач до мен на един кораб.

-          Орфи, не го ли чу? Той ще изчисти моята “Небесна Каляска”! Тя ще блести! - Файтон се обърна към хобайта. - Как ти е името?

-          Милко! Но шефа може ми вика както иска.

-          Страхотно! Аз съм капитан Файтон, а това е верния ми спътник, пиратския папагал Орфей. Започвай работа, юнга! Веднага!

-          Фай, извинявай дето те наричах тъп преди... ти си малоумен всъщност!

Член на екипажа - Милко: NPC, раса Хобайт. Професионален чистач.

Отличителни белези: Той е по-мургав такъв, обилно окосмен, умее всякакви неща, има седем таланта в едно, претърсва дънджани, изкупува стари щитове и мечове и всякви други железа, има свръх здрав, магически мустак, който не може да бъде обръснат по никакъв начин, умее да чисти до блясък и другите три таланта ги крие.

   След двучасов полет „Небесна Каляска” се стовари на доковете край Слънчев Бряг - където боговете стават равни. Това беше мястото, където боговете си прекарваха свободното време... В пиене, оргии, търговия и безсмислени битки. Още на слизане Файтон и командата му станаха свидетели на това как един силен бог прати 4-ма по-малки в морето на нубовете, след което припадна от количеството изпита амброзия.

С горда стъпка Файтон с верния си папагал на дясното рамо тръгна към “Светлия Път”. Милко вървеше зад него на моменти подтичвайки, за да не изостава.

-          Какъв готин място! Като очистя твой кораб капитане ще чистя и тук. Има много боклуци! Аз мислел, че това място за висок левел.

-          Че как да не е! Толкова аброзия никой нисколевелен не може да изпие. А най-големите ходят в клуб “Ноу-Лайфф”!

-          Милко да те питам, - проговори Орфей. - добър ли си в метенето?

-          Да, то разбира се!

-          Защо не се омиташ, тогава, от тук?! Отивай надясно. Загуби се някъде. Пребий се. Умри самотно в тъмна уличка.

-          Орфи остроумен! Това има ли го в ценоразпис твой? Може това бонус промоция?

-          Ах ти, малък черньо! Ще ти разпоря з**ника с котва! Ти на кой ще държиш сметка?!

-          Орф, мълчи! - заповяда Файтон. - Ще се срещам с моя син. Той за какъв ще ме приеме, ако продължаваш да ръсиш псувни. - и извади от джоба контролера на любимеца си, след което му даде муте (беззвуков режим, щеше да е много удачно и в реалността да има едно такова).

   Папагала вече само си отваряше човката. Милко отстрани правеше знаци на птицата за мълчание. Яростта в очите на животинката бе изпепеляваща.

   След още две-три пресечки героите се озоваха пред “Светъл път”. Мястото бе отдавна неработещо и изоставено. От вътре растяха храсти и дървета. Вратата се люшкаше на една панта под повеите на вятъра. Покрива бе отлетял, кой знае кога. Нищо нямаше, освен един кентавър стоящ пред руините. Файтон се почеса по главата озадачен.

-          Татеееееее! - изпищя Фалосос с гласа на Венера.

-          Ама... ама ти си кентавър?!!!

-          Явно си *бал кон!

-          Не разбирам защо твоето муте, Орф, е с времево ограничение!??! Иначе благодаря за КОНстатацията.

-          Може да е КОНспирация! - отвърна папагала.

-          А що не вземе да се КОНшибаш!

-          Не знам как, но явно ти го умееш!

-          Венера що познаваш само дебили?!

-          Татко, ела тук! - Прегърни го бе Фалосос.

-          Мамка му!

   Кентавъра прегърна Файтон. Мъжа стоеше като парализиран. Кентавъра го потупа по гърба и побърза да се отскубне. Орфей не издържа и падна на земята от смях. Смеха привлече вниманието на Милко, който се надигна от близкия казан за боклуци, за да види какво се случва.

-          Капитане, това ваше ли е? - попита приближилия се хобайт, сочейки кентавъра.

-          Аз съм сина му, сладък пухчо!

-          Шефе, ваш син има странен педал манери!

-          Аз си мислих, че е полумъж-полукон, - през смях каза папагала - ... а той всъщност е полумъж-полукобила! Буахахаха...

-          Не мога повече! Ще го изритам!

-          Недей Фалосос, този кораб е единственото нещо което може да ни закара до въздушната крепост. Имаме нужда от тях. Иначе ще останем така двамата до края на сърварите (митични машини, които поддържат безумния свят на Бъгария).

-          Тогава поне недей да говориш така, все едно съм педал.

-          Как?

    Фалосос се чувстваше безнадежно прецакан. Не виждаше друг изход от ситуацията освен да следва идеята на Венера, а това включваше ролята му на син на някакъв смотан пират и най-вероятно щяха да го мислят за педал, заради манерите на Венера. Съдбата се подиграваше с него.

-          Тате Фай, след тази сладка среща трябва да ти кажа, че имам куест за който ми трябва помощ. Трябва да...

-          Стоп! - извика пирата. - Трябва ми амброзия! Всичко това ми дойде в повече. Отивам да пия!

-          Татко Фай, ама къде ще ходиш бе?! - подигравателно подметна Орфей.

   Без да каже нищо повече Файтон обърна гръб на всички и тръгна в неизвестна посока. Останалите се спогледаха въпросително и побързаха да го настигнат всеки поради своя лична причина.

    Денят бавно преминаваше във вечер. Уличното осветление започваше да си върши работата, не можеше да замени слънцето, обаче се стараеше. Когато небето съвсем потъмня Слънчев Бряг се превърна в светеща нощна дъга.

    Файтон безмълвно вървеше като зомбиран към “Ноу-Лайфф”. Пред заведението имаше много всякакви същества. Едни влизаха, други излизаха, трети ги изритваха в явно пияно състояние. Също така имаше един странен азиат пред бара който ходеше от божество до божество и просеше пари, за да предскаже смъртта им.

-          Ей ти! - предсказателя се обърна към Файтон и го хвана за рамото. -  Много да внимаваш ти трябва! Умреш ти иначе!

-          Махни се бе!

-          Много сериозен аз към теб! Ако дадеш пожертвования на орден мой, то тогава кажа аз на теб. Ще знаеш ти своя съдба!

-          Бягай да просиш някъде другаде. Аз съм постигнал сам всичко в тази игра. Не съм искал нищо от никой. Сам съм взимал това което ми е трябвало от живота. А ти си отрепка, живееш върху гърба на другите. Нищо няма да ти дам!

-          Тате, чакай ни! Не влизай без нас.

-          Виж, сине, или там каквото си ми на мен, аз мисля сам да вляза. - отвърна Файтон на Фалосос.

-          Ама... аз съм твое дете?!

-          Аз такова... трябва сам.

-          Просто няма пари за педали като теб! - прокомнтира Орфей.

-          Орф ти също няма да влезеш! - добави пирата.

-          Как така, ама аз съм твоя спътник?! - Стопанина му просто стисна с рамене и разведе ръце. - Ах ти стиснат нещастник! Дори и не питай да те вземе със себе си вътре грозен хобайт такъв. Теб и за пари не биха те пуснали вътре.

-          Момент! Вие пречи на мен! Помагам аз на това божество... - неочаквано се намеси азиата гадател. Щом докосна Фалосос обаче, веднага прехвърли своя фокус към него. - Ти специален много. Виждам в теб смърт, ама те две са! Искам изследва теб. Аз идва с вас всички в заведение.

-          Ти просяк такъв къде ще ходиш бе?!

-          Аз има много пари. Аз знае къде са умрели всички висок левел божества, а те пари имат много!

    Не след дълго всички бяха в бара. Азиата, който се представи като бога на смъртта Янло-Ван, беше платил входа на групата. Освен това плащаше всяко питие което си поръчваха. Файтон малко по-малко започваше да обиква сина си.

-          Много печен е тоя твоя син! - пияно говореше Орфей. - Много е добър! Веднага си намери богата странна гейска дружка.

-          Е сине! - сложи си Файтон ръката на раменете на кентавъра. Амброзията определено му отвори очите. - Мисля, че съм готов да изслушам твоя куест! - Погледна с усмивка в очите на Фалосос.

-          Ами ние всъщност се нуждаем в транспорт до едно място. Исках да кажа аз, аз имам нужда да ме закараш до едно място. Това е!

-          Разбира се! - пиянски със сила го плясна по гърба Файтон. - Къде?

-          Въздушната крепост. Трябва да отида до затвора.

-          Чакай малко! Луд ли си! Няма да те карам до затвора! Сине ти си откачил. Не ме занимавай с глупости. Искай нещо по-така скромно.

-          Нееее! Там е моя любим! Трябва да ми помогнеш. Те са затворили Тор по моя грешка. Няма да мога да живея без него.

-          Леле тази гейска любов в кентавъра много силна бе! - прокоментира папагала отстрани. - Дали знае какво е жена или поне кобила?!

-          Фалососе забрави тази работа. - отвърна Файтон. - Нямам пари за това.

-          Платя аз за всичко тогава! - намеси се в разговора Янло-Ван. - За цяло пътуване пари аз дам.

-          Момчето ми! Да отлитаме за въздушна крепост. Любовта е свято нещо, заради нея си заслужава да направиш всичко. Ще се радвам да ти помогна. Дори не ме притеснява фактът, че твоята любов е мъж. Едва ли има жена, която да се казва Тор.

   Файтон поведе екипажа си към “Небесна Каляска”.

-          Фало, само вземи малкия хобайт от кенефа, където е припаднал, докато повръщаше, че ми е обещал да почисти кораба. – нареди капитанът.

-          Ти се бъзикаш с мен!

-          Фалосос, моля те направи го и без това си товарен кентавър!

-          Да ви го... на всички... мамка му!

Член на екипажа Янло-Ван: китайска митология, бог на смъртта, висок левел божество-играч.

Отличителни белези: Има външност на белобрад китайски кунг-фу учител. Обича да играе роля на капитан след-дъжд-качулка и капитан очевидното. Друго любимо занимание предсказване на смъртта на божествата-играчи за пари, след което отива и взима останалото злато от мъртвото им тяло.

Ден 001

....