Caм

28 окт. 2004 г., 19:38

Проза

1516 0 0

Вървя сам без грижи,мразейки нещата които немога да понеса!Мислиш ли че е "яко" просто да вземеш живота ми и да го прецакаш!Мислиш ли?А? Аз виждам Ада в твоите очи.Когато те докосвам се чувтвам жив,когато те докосвам сякаш душата ми умира.Мразя те!Спах толкова дълго без теб,защо сега се чувтвам по различно?Не си играй с мен!Убивал сам толков много безнадеждни души защо да не убия и теб?
Ноща изпива светлината,кърваво червения залез ми напомня какво трябва да напрвя преди да умра.Залез след залез чакам да минат за да мога да изляза!Вековете летят и ми напомнят какво крия,напомнят ми какво не съм опитала,напомнят ми какво да направя преди да те видя,да те докосна,да те почувствам,да ти кажа.Нищо повече неизглежда интересно,на все едно и също ниво съм...

Caм

Свързани произведения

Комментарии

Предложения