28.10.2004 г., 19:38

Caм

1.9K 0 0
  Вървя сам без грижи,мразейки нещата които немога да понеса!Мислиш ли че е "яко" просто да вземеш живота ми и да го прецакаш!Мислиш ли?А? Аз виждам Ада в твоите очи.Когато те докосвам се чувтвам жив,когато те докосвам сякаш душата ми умира.Мразя те!Спах толкова дълго без теб,защо сега се чувтвам по различно?Не си играй с мен!Убивал сам толков много безнадеждни души защо да не убия и теб?  
  Ноща изпива светлината,кърваво червения залез ми напомня какво трябва да напрвя преди да умра.Залез след залез чакам да минат за да мога да изляза!Вековете летят и ми напомнят какво крия,напомнят ми какво не съм опитала,напомнят ми какво да направя преди да те видя,да те докосна,да те почувствам,да ти кажа.Нищо повече неизглежда интересно,на все едно и също ниво съм... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...