3 мая 2009 г., 20:09

Чакам

1.3K 0 7

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

2 мин за четене

- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.

- Добре.

- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!

- И аз те обичам!

 

Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен.

Реших, че няма като пълен идиот да стоя и да чакам. Затова излезнах с двама приятели. Отидохме в близката кръчма.

Аз по принцип избягвам да пия, понеже ставам неузнаваемо агресивен, но точно тази вечер не исках да се съобразявам. Почнахме направо с водките. По някое време ми се развърза езика и почнах да обяснявам на компанията за мацката, която все още не се беше обадила.

- К'во ти пука, за няк'ва путка? - каза един от най-добрите ми приятели, най-вероятно в опит да ме успокои. Но всъщност това имаше точно обратния ефект. Как може да каже на МОЕТО момиче "някаква путка"?

- Да бе, стига си се сдухвал за тая курва, има ги много като нея... - допълни другият.

"Нима тоя изрод нарече момичето, което обичам, курва?"-беше последната мисъл, която успях да уловя в съзнанието си.

Последва бой, много бой... С най-добрите ми приятели, заради НЕЯ!

Не помня как съм се прибрал до нас. Легнах на леглото. Проверих за последно телефона, дали случайно не ме е търсила, но не беше.

Сутринта се събудих с най-ужасния махмурлук, който някога сам имал. Все така нямах вест от нея и реших, че е време аз да и се обадя, да проверя какво става.

- Телефонът на абоната не е включен...

Побеснях! Хванах един стол и го счупих в стената (още ме е яд за което).

Но след като си излях гнева, се замислих - ами ако нещо ú се е случило?

Започнах да звъня у тях на домашния, никой не вдигна...

А сега какво? Какво да правя? Ще се побъркам! Искам само да я чуя, да знам, че е добре. Изведнъж цялата ярост се беше изпарила и беше останало само притеснението...

Минаха вече 24 часа и аз все така стоя и чакам...

А чакането е най-лошото. Не знаеш нищо, пълно неведение. Чувстваш се безсилен, сякаш се задушаваш. Прелистваш в главата си всякакви възможни варианти. Искаш да крещиш, искаш да я прегърнеш, да знаеш, че е добре... Всичко ти се струва еднакво възможно и невъзможно, но няма какво да направиш освен да стоиш и да чакаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Армагедон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ужасно преживяване, дано свърши бързо. Но пък колко много научи за себе си, нали? и за чувствата си към нея, че даже и за приятелите си.

    а накрая често се оказва нещо банално, но непредвидимо. Обаче 24 часа от живота ти са си отишли в терзания. Кой не го е изпитвал
  • Знаем какви са болките и страховете от неизвестността!
    Няма нишо по-лошо да стоиш и да чакаш!
    Иди и я потърси у тях!
    Нима още не си го направил?!
    (а тя може да очаква точно това от теб, не мислиш ли?)
  • Още няма развръзка...
  • И чакаме...каква е развръзката...
  • Трябва да умееш да прецениш,кога чакането си е струвало...

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...