Чакам
The work is not suitable for people under 18 years of age.
- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен.
Реших, че няма като пълен идиот да стоя и да чакам. Затова излезнах с двама приятели. Отидохме в близката кръчма.
Аз по принцип избягвам да пия, понеже ставам неузнаваемо агресивен, но точно тази вечер не исках да се съобразявам. Почнахме направо с водките. По някое време ми се развърза езика и почнах да обяснявам на компанията за мацката, която все още не се беше обадила.
- К'во ти пука, за няк'ва путка? - каза един от най-добрите ми приятели, най-вероятно в опит да ме успокои. Но всъщност това имаше точно обратния ефект. Как може да каже на МОЕТО момиче "някаква путка"?
- Да бе, стига си се сдухвал за тая курва, има ги много като нея... - допълни другият.
"Нима тоя изрод нарече момичето, което обичам, курва?"-беше последната мисъл, която успях да уловя в съзнанието си.
Последва бой, много бой... С най-добрите ми приятели, заради НЕЯ!
Не помня как съм се прибрал до нас. Легнах на леглото. Проверих за последно телефона, дали случайно не ме е търсила, но не беше.
Сутринта се събудих с най-ужасния махмурлук, който някога сам имал. Все така нямах вест от нея и реших, че е време аз да и се обадя, да проверя какво става.
- Телефонът на абоната не е включен...
Побеснях! Хванах един стол и го счупих в стената (още ме е яд за което).
Но след като си излях гнева, се замислих - ами ако нещо ú се е случило?
Започнах да звъня у тях на домашния, никой не вдигна...
А сега какво? Какво да правя? Ще се побъркам! Искам само да я чуя, да знам, че е добре. Изведнъж цялата ярост се беше изпарила и беше останало само притеснението...
Минаха вече 24 часа и аз все така стоя и чакам...
А чакането е най-лошото. Не знаеш нищо, пълно неведение. Чувстваш се безсилен, сякаш се задушаваш. Прелистваш в главата си всякакви възможни варианти. Искаш да крещиш, искаш да я прегърнеш, да знаеш, че е добре... Всичко ти се струва еднакво възможно и невъзможно, но няма какво да направиш освен да стоиш и да чакаш...
© Армагедон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знаем какви са болките и страховете от неизвестността!
Няма нишо по-лошо да стоиш и да чакаш!
Иди и я потърси у тях!
Нима още не си го направил?!
(а тя може да очаква точно това от теб, не мислиш ли?) -
Още няма развръзка...
-
И чакаме...каква е развръзката...
-
Трябва да умееш да прецениш,кога чакането си е струвало...
-
Много силно се надявам да ме обича... и много силно се надявам да си включи телефона най-накрая... Просто не мога да мисля за нищо друго в момента. Целия треперя вече, може да е от прекаленото количество кофеин, не знам. Вече нищо не знам... Надявам се да прочете това и да ми се обади...
-
Класическа ситуация .. ти сигурен ли си , че тя наистина те обича???
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а накрая често се оказва нещо банално, но непредвидимо. Обаче 24 часа от живота ти са си отишли в терзания. Кой не го е изпитвал