Чакам
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен.
Реших, че няма като пълен идиот да стоя и да чакам. Затова излезнах с двама приятели. Отидохме в близката кръчма.
Аз по принцип избягвам да пия, понеже ставам неузнаваемо агресивен, но точно тази вечер не исках да се съобразявам. Почнахме направо с водките. По някое време ми се развърза езика и почнах да обяснявам на компанията за мацката, която все още не се беше обадила.
- К'во ти пука, за няк'ва путка? - каза един от най-добрите ми приятели, най-вероятно в опит да ме успокои. Но всъщност това имаше точно обратния ефект. Как може да каже на МОЕТО момиче "някаква путка"?
- Да бе, стига си се сдухвал за тая курва, има ги много като нея... - допълни другият.
"Нима тоя изрод нарече момичето, което обичам, курва?"-беше последната мисъл, която успях да уловя в съзнанието си.
Последва бой, много бой... С най-добрите ми приятели, заради НЕЯ!
Не помня как съм се прибрал до нас. Легнах на леглото. Проверих за последно телефона, дали случайно не ме е търсила, но не беше.
Сутринта се събудих с най-ужасния махмурлук, който някога сам имал. Все така нямах вест от нея и реших, че е време аз да и се обадя, да проверя какво става.
- Телефонът на абоната не е включен...
Побеснях! Хванах един стол и го счупих в стената (още ме е яд за което).
Но след като си излях гнева, се замислих - ами ако нещо ú се е случило?
Започнах да звъня у тях на домашния, никой не вдигна...
А сега какво? Какво да правя? Ще се побъркам! Искам само да я чуя, да знам, че е добре. Изведнъж цялата ярост се беше изпарила и беше останало само притеснението...
Минаха вече 24 часа и аз все така стоя и чакам...
А чакането е най-лошото. Не знаеш нищо, пълно неведение. Чувстваш се безсилен, сякаш се задушаваш. Прелистваш в главата си всякакви възможни варианти. Искаш да крещиш, искаш да я прегърнеш, да знаеш, че е добре... Всичко ти се струва еднакво възможно и невъзможно, но няма какво да направиш освен да стоиш и да чакаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Армагедон Всички права запазени
