lusibo (Людмила Борисова)
21 41
28 нояб. 2017 г., 15:53

Чат- запознанство 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1196 1 6
2 мин за четене

– Здравей.

– Здрасти.

– Казвам се Гери.

– А аз –  Людмила.

–  С какво се занимаваш?  

– Ами в момента докато си пишем, хвърлям по някой и друг поглед към филма и ще лягам, че е доста късно, а утре съм на работа и ще ставам рано. 

– Аз живея в защитено жилище, в момента оцветявам картинки от една интересна книжка

– А, така ли миличка (минава ми през мисълта, че явно си пиша с дете), и какво точно оцветяваш,

– Миии, тук с приказни герои, така ми минава времето. Какво друго да правя?

–  Миличка, нормално е за едно дете да му минава така времето, след като си е написало домашните и си е научило за утре.

– Аз не ходя на училище.  Завърших миналата година.

– Така ли, на колко години си?

– Ами на 25. Утре пак ще си пишем, че ми се доспа. Лека нощ.

– Лека нощ мила.

Легнах си с мисълта за това девойче, вместо да ми пише, че ще излиза с приятел или приятели някъде, тя оцветява картинки, нещо нормално за малки деца…

(21.01.2016 г.)

© Людмила Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Фреди
  • Прекрасен стих! Талантът е виден.
  • благодаря, аз съм така, изчезвам, появявам се, хаотичността ми може би не е най-добрата ми страна така е, това е светът на хора с увреждания, които би следвало да живеят нормално, а не според очакванията на другите... аз самата съм надмогнала доста неща и за мен светът е доста шарен
  • Тъжно и истинско!
  • ...
  • Чаках да се появиш. В миниатюрите си разкриваш един различен свят, но и една богата душевност. Харесват ми.
Предложения
: ??:??