Чат- запознанство
– Здравей.
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш?
– Ами в момента докато си пишем, хвърлям по някой и друг поглед към филма и ще лягам, че е доста късно, а утре съм на работа и ще ставам рано.
– Аз живея в защитено жилище, в момента оцветявам картинки от една интересна книжка
– А, така ли миличка (минава ми през мисълта, че явно си пиша с дете), и какво точно оцветяваш,
– Миии, тук с приказни герои, така ми минава времето. Какво друго да правя?
– Миличка, нормално е за едно дете да му минава така времето, след като си е написало домашните и си е научило за утре.
– Аз не ходя на училище. Завърших миналата година.
– Така ли, на колко години си?
– Ами на 25. Утре пак ще си пишем, че ми се доспа. Лека нощ.
– Лека нощ мила.
Легнах си с мисълта за това девойче, вместо да ми пише, че ще излиза с приятел или приятели някъде, тя оцветява картинки, нещо нормално за малки деца…
(21.01.2016 г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Борисова Всички права запазени
така е, това е светът на хора с увреждания, които би следвало да живеят нормално, а не според очакванията на другите... аз самата съм надмогнала доста неща и за мен светът е доста шарен 
