Чат- запознанство
– Здравей.
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш?
– Ами в момента докато си пишем, хвърлям по някой и друг поглед към филма и ще лягам, че е доста късно, а утре съм на работа и ще ставам рано.
– Аз живея в защитено жилище, в момента оцветявам картинки от една интересна книжка
– А, така ли миличка (минава ми през мисълта, че явно си пиша с дете), и какво точно оцветяваш,
– Миии, тук с приказни герои, така ми минава времето. Какво друго да правя?
– Миличка, нормално е за едно дете да му минава така времето, след като си е написало домашните и си е научило за утре.
– Аз не ходя на училище. Завърших миналата година.
– Така ли, на колко години си?
– Ами на 25. Утре пак ще си пишем, че ми се доспа. Лека нощ.
– Лека нощ мила.
Легнах си с мисълта за това девойче, вместо да ми пише, че ще излиза с приятел или приятели някъде, тя оцветява картинки, нещо нормално за малки деца…
(21.01.2016 г.)
© Людмила Борисова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Фреди
-
Прекрасен стих! Талантът е виден.
-
благодаря, аз съм така, изчезвам, появявам се, хаотичността ми може би не е най-добрата ми страна
така е, това е светът на хора с увреждания, които би следвало да живеят нормално, а не според очакванията на другите... аз самата съм надмогнала доста неща и за мен светът е доста шарен -
Тъжно и истинско!
-
...
-
Чаках да се появиш. В миниатюрите си разкриваш един различен свят, но и една богата душевност. Харесват ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
