Тя чу приглушените му стъпки и го посрещна със загатваща милувка по чароматните му устни. Той остана в оковата на минутата сладострастие. Проблясъкът в очите му отрази черошовия цвят изпод черната дантела на чорапите й. Тя полази с пръсти върху нея, като не спираше да се взира в него стихийно, обра с потръпващия си показалец водната капка върху черешата, постави я върху кръвоснабдените му устни и я изпи жадно и нетърпеливо.

-Това е твоят черешов пай, Рейн...Отхапи си - прошепна тя.

Едва изрече това и той сграбчи бедрата й, дантелата се оцвети в червено, тя простена с треперещо дишане, очите му притъмняха, сякаш нишка кръв се разтапяше в злато и смарагд. Тя остави следите си върху гърба му от мляко, целуна го по косата, падна на колене, заключи ръцете си в неговите и започна да го целува навсякъде...Земята ги почувства, те трепереха от страст - кръвоснабдени, жаравени тела, дишане в осезаема форма, впиване в честотите на нежната похот, кожа в кожа, потящо се цяло, ритъм в ритъм, динамика, оголено до предела си желание, стенание, прехапване, изтръпване, дълбочина,

проникване до порите на отдадеността...