Черeшов пай
Тя чу приглушените му стъпки и го посрещна със загатваща милувка по чароматните му устни. Той остана в оковата на минутата сладострастие. Проблясъкът в очите му отрази черошовия цвят изпод черната дантела на чорапите й. Тя полази с пръсти върху нея, като не спираше да се взира в него стихийно, обра с потръпващия си показалец водната капка върху черешата, постави я върху кръвоснабдените му устни и я изпи жадно и нетърпеливо.
-Това е твоят черешов пай, Рейн...Отхапи си - прошепна тя.
Едва изрече това и той сграбчи бедрата й, дантелата се оцвети в червено, тя простена с треперещо дишане, очите му притъмняха, сякаш нишка кръв се разтапяше в злато и смарагд. Тя остави следите си върху гърба му от мляко, целуна го по косата, падна на колене, заключи ръцете си в неговите и започна да го целува навсякъде...Земята ги почувства, те трепереха от страст - кръвоснабдени, жаравени тела, дишане в осезаема форма, впиване в честотите на нежната похот, кожа в кожа, потящо се цяло, ритъм в ритъм, динамика, оголено до предела си желание, стенание, прехапване, изтръпване, дълбочина,
проникване до порите на отдадеността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Ичева Всички права запазени
