Чернеят чадърите, червенеят чаршафите...
Чавдар ми се чини да бе честен човек. Често, като че ли чавка му бе изпила акъла, но инак, Чочо си беше читав и чевръст. Като малко чадо, челно се бе чалнал в чекръка на чинка си, беше му изхвръкнала чивията и дълго време червени чакри му се чинеше, че вижда.
С времето обаче Чочо се оправи, спря да яде червеи от чатала на стария чвор и да играе на чилик, започна да хапва чевермета, да пие червено вино и да носи чизми. Стана чорбаджия.
Минаваха годините и сякаш чародейство се случваше. Чавдар ставаше все по-чаровен и младите начервени невести често мечтаеха за него докато миеха чинии или гледайки го как чатка с чизми по чаршията...
Чардафонката береше чубрица в градината и си мислеше как никоя от момите от Голям Чардак не е успяла да чаршафоса леглото на чорбаджи Чочо и да го хване на чалъм, да му народи челяд и да стане челебийка на селото. Тя чезнеше ден след ден в мечтите си, чупеше чаша след чаша, но трупаше чеиз и пълнеше чекмеджетата с черги.
Четвъртъка наближаваше и Чардафонката си бе направила план. Зад черквата бе скрила една възстара чакмаклийка. С нея мислеше да притрепе черкезина. Пръв и неразделен приятел на Чочо. Според нея ако го нямаше тоз чапкънин, Чавдар би й обърнал внимание...
Черкезина бе търговец и в четвъртък заминаваше за Червен бряг за стока. Бе червив от пари и грам честност нямаше в душата му. Понеже не можа да го уцели, Чардафонката го преби с един чамов чарпак и се прибра в селото по страничните пътеки. Беше й чоглаво, но в крайна сметка имаше план...
Чирака на Чавдар, Чонко, седеше на чердака с череп от незнайно чудовище в ръка, и имитираше чорбаджи Чочо: "Да бъдеш или да не бъдеш?", после се почесваше по кратуната и надигаше от червеното винце в бъклицата. Четвърти ден как стопанина го нямаше и прислугата го бе ударила на чревоугодие. Носеха се слухове, че бил пленен от Чардафонката и затворен в чугунен кафез да разсъждава за смисъла на живота...
Навън весело чуруликаха птички. Чавдар чакаше, чунким някой се сети да го нахрани. Чуваше, че чукането от налъми се усилва и след миг пред него застана Чардафонката. Тя приклекна и отвори капака на гърненцето пред чорлавия Чочо. Пленникът взе да слюнкоотделя като видя какво му носеше момата на таблата - бобена чорба!
"Ще ме вземеш ли за жена?" - попита чувствено младата невеста. Тя раздвижи подноса, за да може момъка да усети аромата на чорбата и чудната питка до нея.
Чавдар преглътна и избоботи: "Шъ тъ земъ!"
...
Часовника удари четири пъти и процесията се понесе по чакъла. Беше четвъртия ден от месец Април, 1944 година.
В проливния пролетен дъжд, чорбаджи Чочо и Чардафонката се взеха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Коев Все права защищены
