Черният Кадилак
Черният Кадилак
Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как черния кабел се освободи, извъртя се и се блъсна в пръстите му. От токовия импулс, те моментално се свиха и го стиснаха силно. Токът премина през тялото му и за миг силно изпъна мускулите на краката, хвърляйки го назад и блъскайки главата му в стената зад него. Стивън загуби съзнание.
По някое време усети някакъв странен глас в главата си, който му повтаряше: „ ...дишай, дишай !“. Той отвори очи. Лежеше сам в средата на стаята. Спомни си правилото, която казваше, че при удар от електрически ток, се постъпва като при удавяне – изкуствено дишане и тласъци на гръдния кош, за да се „събуди“ сърдечния ритъм. Добре, че не се стигна до там, някой да го спасява.
Стана и отиде да измие ръцете си, когато Катрин влезе, като хала и започна да събира дрехи в един сак.
- Скъпи, ще спя при Джуди тази вечер. Обещала съм ѝ. Разделила се е с приятелят си и искам да я успокоя. Не ме чакай. Имаш свободна вечер за да се напиеш.
- Удари ме ток - промълви Стивън
Катрин го изгледа и моментално отсече:
- Нищо ти няма. Ще се оправиш.
Катрин беше все така красива, като началото, когато брат ѝ ги запозна. Знойна руса красавица, синеока, със стройно атлетично тяло. Беше шампионка по плуване в колежа. Момчетата въздишаха по нея. Тогава Стив успя да я завоюва, не без помощта на брат ѝ, който беше най-добрия му приятел.
- Заминавам, не забравяй да сложиш храна на котката.
Стивън усети парфюмът ѝ около себе си и видя през прозореца, как един черен кадилак отведе жена му. Нещо не се връзваше в цялата тази история. Тя се облече официално, гримира се, сложи си скъп парфюм. И всичко това, за да отиде да спи при Джуди ?
Съмнението го гризеше. Походи нервно из стаята, изпуши една цигара и взе ключовете за колата си. Качи се и потегли към най-луксозния ресторант в града, който, според думите на Катрин, беше любимият на шефа ѝ. Топлата нощ в Калифорния откриваше едно прекрасно небе пълно със звезди. Във въздуха се носеше сладкия аромат цветя, заради който Стив беше влюбен в този щат.
Колата му тихо пропълзя близо до паркинга на ресторанта. Видя Кадилака с който замина Катрин. Беше паркиран до входа. Стив изпсува тихо и запали цигара. Стоя така около три часа, когато видя жена си да излиза с клатеща походка, подкрепяна кавалерски от млад мъж. Тя се настани на предната седалка на черната кола. Стив, леко подкара след тях, като пазеше достатъчно дистанция, така, че да не го забележат. Видя ги да спират на първия мотел по пътя за Лос Анджелис. Щом стигнаха вратата на стаята, Катрин се нахвърли да целува мъжът. Той я облегна леко на стената, отключи вратата и я вкара вътре.
- Мръсница ! – изпсува Стивън.
Чудеше се какво да направи. Да отиде да разбие вратата, а после мутрата на мръсника или просто на другия ден, да изхвърли багажа на тази уличница от къщи?
Беше шокиран. Зави обратно и потегли бавно. Дали наистина това беше жена му? Не му се искаше да повярва. Чувстваше, колко силно е влюбен в Катрин. Сърцето му се свиваше от болка, а съзнанието му не искаше да приеме, че всичко това се случва. Тя, неговата, нежната Катрин, се чука с този боклук . Не, това не е възможно.
Върна се в къщи, напи се, хвърли се на дивана и заспа.
Събуди се на другия ден. Главата го болеше, сякаш някои беше чукал с чук по нея. До леглото му стоеше Катрин и го гледаше.
- Донесох документите за развод. Подписала съм ги. Минавах от тук и ти ги донесох. Събрала съм ти багажа. Ела да го вземеш.
Тя остави една папка до леглото му и излезе от стаята. Стивън се опита да каже нещо, но гърлото му беше пресъхнало. Опита се да се изправи, но главата му натежа и не му се получи. Не знаеше какво става. Защо така го болеше главата?
При него влезе Джо - братът на Катрин.
- Как си, Стив?
- Как да съм ? - отвърна дрезгаво. Сестра ти е една голяма мръсница. Вчера я видях да се чука с шефа си в един мотел, на пътя за Лос Анджелис. Проследих ги.
- Стив, чуваш ли се какво говориш?
- Напълно. Тя беше там. Днес ми донесе документи за развод.
Джо направи няколко крачки около леглото и го погледна с гневен поглед.
- Стив, ти наясно ли си къде се намираш?
Стивън се огледа. Беше в болнична стая.
- Какво се е случило? В болница ли съм? В Лос Анджелис?
- Ти какво? Назад във времето ли си се върнал? От Калифорния се преместихме преди пет месеца. Нашата фирма дойде в Чикаго. От два дни си на легло. Ударил си главата си. Бълнуваше през цялото време, през което сестра ми беше до теб. Преди седмица я заряза и се прехвърли да живееш при любовницата си.
Стивън гледаше в недоумение, как приятелят му ръкомахаше гневно.
- Върнал си се в къщата, за да си вземеш компютъра и си счупил контакта. Когато си опитвал да го поправиш, те е ударил ток. Сестра ми се е борила за живота ти . Правила ти е изкуствено дишане и сърдечен масаж, докато дойде линейката. Спасила те е. А е можело да те остави да умреш и да прибере няколко милиона от застраховката живот, която имаш.
Джо продължи разпалено.
- Направиха те шеф на фирмата и ти веднага подаде молба за развод. За да си свободен. За да водиш мръсниците по мотелите. От Калифорния започна и тук в Чикаго, просто се оля. Гади ми се от теб, Стив. Ти си един неблагодарен боклук. Катрин винаги е била коректна с теб, а ти вечно ѝ изневеряваше.
Стивън гледаше опулено. Джо никога не си беше позволявал да му говори така.
- Сега живееш с Жозефин от финансовия отдел. Тя се обади, че след час ще дойде да те вземе. Сестра ми ти разписа молбата за развод и сега си един свободен мръсник. Свържи се с адвоката си за подробностите. Аз напускам фирмата. Вече нямаш нужда от мен. Сбогом ! Джо затръшна вратата зад себе си.
Стивън се огледа. Изпита чувство, сякаш стените бяха надвиснали над него и всичко се сриваше. В ушите му отекваше едно: „ дишай, дишай“. Отметна завивката и бавно се изправи. Главата му бучеше, а в гърлото усещаше горчив вкус. Бръкна в сакото си, което висеше на закачалката зад леглото и набара плоска бутилка с уиски във вътрешния джоб. Грабна я и отпи една голяма глътка.
Алкохолът не успя да намести мислите му. Само тежката болка в главата му, малко олекна. За миг си помисли за Жозефин. Дали тя щеше да постъпи, като жена му. Да направи опит да го спаси? Може би, ако беше на мястото на жена му, нямаше да изпусне шанса да гушне два милиона от застраховката му. Милата ми, Катрин! Спасила ме е.
Стана. Облече се. Взе такси и отиде в къщата, където живееха.
Още беше като замаян. Плати на таксиметровия шофьор и бавно застана пред вратата, като се колебаеше дали да отключи или да позвъни. Натисна звънеца. Катрин отвори вратата, изгледа го хладно и рече.
- Приготвих ти багажа, Стив. Ела да го вземеш!
- Катрин, благодаря ти за…
- Стига! Жозефин ще дойде да те прибере. Обадила се в болницата. От там ѝ казали, че си тръгнал насам.
Стивън въздъхна. Опита се да каже нещо, но думите му сякаш увиснаха във въздуха. Качи се в спалнята, където стоеше приготвен куфарът му. Във въздуха се носеше аромата на парфюм, който му напомни, за приятните мигове изживени с Катрин. Почувства, че някакво чувство го теглеше назад към нея.
Взе куфара и тръгна бавно към стълбите. Нямаше смелост да се обърне и да погледне жена си в очите. Застана пред къщата мълчаливо, запали цигара, изчаквайки новата си любовница. За миг си представи как Катрин седеше пред огледалото, как бавно реше косите си. После започва да се гримира. После напудряше носът си.
Качи се обратно по стълбите. Застана зад нея. Тя се обърна стреснато и го видя. Гледаше я объркано, сякаш не знаеше какво да ѝ каже. Гледаше я и сякаш чуваше гласът ѝ : „ дишай, дишай“ и натиска върху гърдите си.
- Катрин, моля те ! Можеш ли да ми простиш всичко, което съм ти сторил ? Униженията, които съм ти причинил.
Стивън беше забил поглед в пода и преглъщаше на сухо, спомняйки си за сънят. Спомни си чувствата, които беше изпитал. Спомни си колко страдаше, че я загуби.
- Днес оцених всичко, което си направила за мен. Зная, че няма как да върна времето назад, но моля те … прости ми !
Катрин го изгледа изненадано, въздъхна, взе чантата си и каза:
-Ще спя при Джуди тази вечер. Обещала съм ѝ. Разделила се е с приятелят си и искам да я успокоя. Тръгвам. Сложи храна на котката.
Стивън усети аромата на парфюмът ѝ, когато тя премина край него и нещо сякаш го блъсна в главата. Чу щракването на входната врата и си спомни, че всичко това му се стори познато, преживяно или сънувано. Всичко казано от Катрин го беше чувал вече. Изтича до прозореца и погледна през него.
Видя как Катрин, с широка усмивка, се качваше в черен Кадилак, който тромаво потегли по асфалтираната алея на къщата.
Усети светлина и устни, които вкарваха въздух дълбоко в дробовете му. Отвори очи . Видя руса глава надвесена над него, а той лежеше на пода до счупения контакт.
Чуваше: „ дишай, дишай“ и усещаше равномерния натиск върху гърдите си.
- Катрин, добре съм – изкашля се Стивън.
- Не съм Катрин - каза жената и избърса с ръкав потта по челото си. Аз съм Жозефин. Изплаши ме, глупак такъв. Мислех, че съм те загубила - усмихна се през сълзи.
Стивън пое дълбоко въздух и промълви.
- Къде е Катрин?
- Добре ли е главата ти? Имаш ли спомени?
- Добре съм ?
- Катрин загина преди три години. С твоята кола. Още ли мислиш за нея?
След развода ви, почти те разори. Умираше от кеф, когато съдията присъди черния Кадилак на нея. Знаеше, че ще те нарани. Ти много обичаше тази кола. С нея загина. Пияна и дрогирана. Заедно с шефа ѝ.
- В моята кола !? Черния Кадилак е бил мой?
- Не помниш ли? Плашиш ме, Стив!
- Да-а-а ! Помня, помня.
- Ще извикам линейка?
- Недей! Добре съм. Благодаря, ти Жози !
- Изкара късмет. За малко не те уби тока. Знаеш какъв е трафика в Лос Анджелис. Линейката много щеше да закъснее.
- Лос Анджелис? Не бяхме ли в Чикаго?
- Никога не сме ходили в Чикаго, Стив. Добре, че зная какво се прави при токов удар. Ако се беше случило при Катрин, сега щеше да си в гроба, а тя да харчи застраховката ти.
© Марко Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Сега прочетох. Много ми хареса!
-
Ти отново си на почетната стълбичка!
Честито, Марко! ☀️ -
Благодаря, Мира !
Благодаря, Веселин !
Благодаря, Лидия !
Благодаря, SMooth ! -
Добре завъртяно, да се чудиш кого да жалиш накрая
-
Съзнателно, несъзнателно, подсъзнателно, потиснато съзнание, будно подсъзнание. Случвало ми се е да реша проблем в съня си. Не съм психолог, но мисля, че трудно решим проблем може да държи будно съзнанието ти много дълго.И понякога се питаме защо не сме се сетили по-рано. Харесаха ми търсещите обрати.
-
Интересна фабула, мистерия, неочакван обрат. Добре замислено и добре изпълнено. Поздравления и успех!
-
Завладяващ и непредсказуем, много ми хареса! Поздравления!
-
Благодаря, Зигфрид !
-
Еха!! Много ми хареса. Много обичам да чета такива неща! Направо квантова физика, човече, странно времепространство, сякаш измерения други... удоволствие беше да прочета. Успех и от мен! 😊
-
Благодаря, Безжижен ! Опитах се да напиша нещо мистериозно и непредсказуемо, като разбирах реалния риск, че мога да объркам читателя.
Постарах се да обвържа логически цялата история и благодаря на читателите, че никой не ми написа коментар в стил - "нищо не разбрах от целия разказ". -
Много хубаво. Чел съм го няколко пъти. Най-много ми харесаха многократните обрати!
-
По-скоро Откровенско-предизвикателствено.
Благодаря, Валентина ! -
СтивънКингско.
-
Благодаря, Мария !
-
Ето ме и мен на опашката, Марко! Да поднеса възхищението си от твоето умение да изграждаш образи, да преплиташ съдби в различни ситуаци и обрати и да ни ги поднасяш съвсем изненадващо, както е в този разказ! Гласувам убедено за теб! Успех!
-
Благодаря, Надежда !
-
Успех, Маркони!
-
Благодаря, Деа !
-
Много яко! Успех!
-
Благодаря,Ивита!
-
Е, доживях! Къде се изгуби, приятелю?
И какво запомнящо се завръщане! Разказът ти е страхотен, Марко...Интересен, майсторски, непредвидим! Браво! Желая ти успех и съжалявам, че нямам свободни гласове...Но затова пък ще си го прибера при "любими"- те и ще го декорирам със звездичка! Успех, приятелю. -
Благодаря, Скитница !
Взема ли веднъж ключът, обещавам всичко да си изяждам
и да си спя всеки следобед, като всяко послушно дете.
И да ям попарка с хляб и вино. -
Марко, радвам се, че те е трЕснала музата! Тук си създал машина на времето, която те пренася в различни измерения и за това търсиш ключ при моето плашило
Сериозно, много ми хареса разказа! С непредвидими обрати и с край, който е като едно ново начало! Желая ти успех! -
Благодаря, Георги !
-
Глас...
-
При тези 38C навън и без ток съм като изпържена много жега в канадската пустиня, Марко. Честно да ти кажа към края на разказа ми беше все едно и за Жузи, и за Кати; викам си само завалията да оцелее, може да е слънчев удар или това да е само разказ... оплетох се
-
Благодаря, Таня !
Ина, ти като северноамериканка най-добре си представяш сцената на действие.
Твоето мнение е много важно за мен.
Не ме издавяй, че напрежението при нас е само 115 волта. -
Ей, да не знае на какво да вярва човек вече - уж си тук, а си там и обратно Успех, Марко! Много хубаво написано.
-
Привет!
Когато прочетох заглавието си спомних за " буика" и "мерцедеса" на Стивън Кинг, но разказът ти е на съвсем друга тема.
Хареса ми ! Поздрави! -
Благодаря, Антоанета !
Радвам се, че хареса разказа. -
Разказът е много интересен, майсторски представен. Отначало се впечатлих от първия развой на събитията, така си ги разказал, че повярвах и се ядосах на Катрин, след което състоянието на Стив претърпя обрат и събитията ме погълнаха, и остана учудването от разнообразието на житейските ситуации. Краят ми хареса, всеки си получи заслуженото. Реших да коментирам, въпреки че и аз нямам глас, за съжаление разкази много, и хубави, а гласове само два. Съжалявам за което.
-
Благодаря, Жени !
-
Много ми хареса разказа ти и от сърце ти пожелавам успех, Марко...
-
Благодаря, Боряна !
-
Объркано, напрегнато, интересно! Браво и успех, Марко! ✌
-
Благодаря, Светулке !
-
Долавя се свеж презокеански полъх, Марко. Радвам се, че не устоя на гъдела да излезеш от зоната си на комфорт. Необяснимото за мен продължава да бъде как при толкова голям брой хубави разкази имам право само на два гласа. Отново моля някой негласувал колега да удари едно рамо. Не е нужно да го обявявате, вие ще си знаете.
-
Благодаря, Нина !
Обикновено пиша хумор, но ... такова е предизвикателството. -
Поздравления! Харесах и давам глас! Отбелязвам в "любими", може би това е Вашето амплоа?
-
Благодаря, Силвия !
Новото предизвикателство - мистерия, предложено от Ивита, много ми допадна.
Реших да го напиша някак по-нестандартно.
Радвам се, че ти хареса. -
Обратите правят разказа още по-непредсказуем. Четеше ми се нещо такова и ето че пак го намерих в любимия си сайт. От психологическа гледна точка е обяснимо. Жената, която обича, сантиментът към колата. Сънуваме подтискани желания и страхове. В разказът те се редуват, изменят. Понякога действителността е неприемлива. Алкохолът я декоординира и става още по-"весело". Марко, радвам се, че прочетох. Успех ти желая, вторият ми глас е тук.
-
Благодаря за оценката, Синчец !
Поне съм сигурен, че един човек е прочел творбата ми !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря, Лина