Черно-бели шаренилки
Тръгвам да пия чай – редовна среща с бивши ученици в събота.
Вървя покрай тротоара, но по асфалта. Зрението е зле – карам по инстинкт и на късмет. Късметът само веднъж ми е изневерил през живота, та затНяма ова съм женен.
Минават коли, но аз внимавам. Зная – рискувам, обаче… Обаче – асфалтът е почти гладък. А тротоарът на дупки.
Рискът да се претрепя по него е по-голям, отколкото да ме блъсне кола…
хххх
За 24 май се очертава да няма манифестация. Няма – защото е рисково предприятие децата да минат в колони по централната улица. Повтарям – централната. Представителната…
Ясно е, че скоро ремонт няма да има. Парите са нужни другаде. Наесен има избори…
Пък на мен така ми е изгодно. Таман съм научил наизуст дупките и умело ги заобикалям. А ще вземат да ги скрият, че докато запомня новети – а те ще цъфнат, ще има да рискувам…
Браво на кмета! Грижи се за стола под задника си и – пътем – за моите крака…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
