Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импровизирано черно такси закарвах хората на по-ниска цена. Дотогава служех добре на обществото добре, макар и в сянка и то без правила, до 24.07.1995, когато докато карах и търсех поредния си клиент видях една бременна жена да бяга от едър висок мъж в расо и качулка, въоръжен с брадва, който я гонеше,за да я убие. Тя беше бременна във деветия месец и от родилните конвулсии не можеше да бяга повече. Излязох от колата със тиган и ударих няколко пъти непознатия по главата, от което той се строполи. Реших да проверя какво има в джобовете му и не намерих нищо, освен снимката на тази, която той гонеше и някакъв странен символ. Бързо след това се притекох на жената и мислех да я закарам до болницата, но водите й явно бяха изтекли и трябваше да роди в колата. В колата ми, слава богу, имаше аптечка, в случай че стане нещо и, слава богу, детето се роди живо и здраво, а жената беше наред. Тя имаше красиво и здраво момченце. Питах я в движение къде да закарам нея и бебето и тя каза да я оставя до блок 65. Закарах ги и не им взех нищо, след това бързо трябваше да се прибера, защото трябваше да разбера за какво беше всичко това и защо оня шибаняк искаше да я убие. Бременна жена да я убият - що за болни мозъци. Върнах се вкъщи и намерих оправдание със работата, че е имало повече от необходимото. То си беше и така, защото за да прикривам незаконната си таксиметрова дейност работех като продавач-консултант във Фантастико и спечеленото отиваше за университета. Трябваше да бачкам и да внимавам много, щото в УНСС е твърде скъпо за повечето студенти. Бях се насочил към публицистиката и журналистиката, а за хляба си не предполагах, че ще трябва да работя и законно,и в сянка. Бях отговорен от малък и родителите ми вярваха, затова не се усъмниха много в думите ми. Влязох в стаята си и почнах да проверявам по Интернет какво значи непознатия символ и коя е тази, която бях спасил. Не успях да разбера нищо, освен че тази е била в неизвестност.Изпратих от компютъра си през имейла, който ползвам в Deepweb анонимно писмо до полицията с подробности за случилото се и им изпратих снимки на това, което бях видял. След това изключих компютъра и отидох да вечерям. Бях притеснен да не се чуе по новините за всичко това, тъй като ако майка ми разбере с какво се занимавам ще се получи удар и ще умре. Запазих спокойствие,но се боях да не чуя за това. Вечерях, но за съжаление чух това по новините. Те гласяха: "Светлана Юлиева, обявена за изчезнала, се върна отново с пеленаче на ръце и преживяла покъртителна история. В стрес е, но съпругът й е при нея. Ето какво разказва тя: "Те ме държаха под ключ и после се опитаха да убият детето ми.Бях в деветия месец на бременността си,но все пак успях да избягам,но не успях да стигна много далеч.Щяха и мен,и детето да убият ако този таксиметров шофьор не ми се бе притекъл на помощ.Без него нямаше да съм жива и нямаше сега се радвам на детето си.Колата му беше черна Лада с бяла маркировка и той беше с дълга коса.Не успях да видя лицето му,но изглеждаше,че има брада.Ако го срещна ще му благодаря сто пъти за това,че ме спаси от сигурна смърт.".По-късно полицията получи и анонимно писмо,в което се споменава за висок едър мъж с качулка и наметало,който я е преследвал.Нямаме достатъчно доказателства,които да ни помогнат,но разследваме случая и ще се погрижим да намерим престъпниците.".Едва се сдържах да не се скрия.Родителите ме питаха дали знам нещо,но аз отрекох да знам.Те видяха лицето ми и се притесниха,но аз ги успокоих,след това си легнах,като при чаршафите скрих това,с което се бях снабдил.Легнах си със почти чиста съвест и бях готов да реша какво да правя със всичко.
На другия ден отидох на училище и ми беше кофти.Мислех си за последствията,които ме очакваха ако се заемех и със собствено разследване:можеше да ме хванат,тъй като нито имах книжка,нито договор със таксиметрова компания,да не си спомням,че дори оборудвана,колата беше крадена.От университета само на Стоян знаеше със какво се занимавам и как прикривам и пазеше в тайна какво правя.Не ми се налагаше засега да отсъствам,тъй като почвах със превозите когато мога,като само през ваканциите си правех редовен график.Тази работа е трудна.Трябва първо,да си внимателен във шофирането,след това да гледаш да не те разкрият и да се пазиш от легалните таксиметрови компании,но и от мафията.Реших,че трябва,още повече,че бащата на Светлана няколко пъти е опитвал да се свърже с мен,но не е успявал.Писах му да се видим до една стара сграда и продължих да уча.Въоръжих се с търпение и на поредната публикация във университетския вестник бях задал и въпрос защо все още има престъпност и как може бременни жени да бъдат убивани.Въпроса събуди подозрение,тъй като обикновено пишех забавни статии за живота,сатири и хумористични страници,но проблема,за щастие,се дискутира във философския семестър.Студентският ден премина успешно и аз отидох до мястото,където криех колата си,след това пътувах до мястото.Оказа се,че тоя е ченге и тази Лада е била личната му кола.Разпита ме защо правя всичко това и ми каза какво е щяло да се случи ако ме беше хванал.Каза още,че заради това,че съм спасил дъщеря му ще направи компромис и ще ми даде шанс да намеря тези убийци.Той ми даде няколко улики за това и ми обясни за знака,който съм видял.Оказа се,че е на сатанистка секта,която се подвизава недалеч от града и че там повечето хора са отивали,но малко са се връщали.Няколко от колегите му са отивали,но първоначално не са намирали нищо,но когато са забелязали нещо нередно при следващия опит да проникнат не са се върнали.Смятало се е също,че се правят човешки жертвоприношения,за да се предотврати апокалипсиса,а начинът да се влезе е бил да отидеш със някого на незаконно рейв парти,организирано от тях,като такива се намират трудно.Тъй като бях убил(или поне си мислех че съм) оня,копелетата знаеха за мен и нямаше начин да се слея с тях,но имах чувството,че нещо лошо ще се случи и ще засегне близък човек.По радиото чух това,за което се опасявах: "Ново черно такси в града.Хората,които са се качили там са в неизвестност.Подозира се,че има връзка със предишното такси,което спаси Светлана.Колата е Шкода Фабия със софийска регистрация....".Ядосах се,но полицаят ме успокои и ми каза,че трябва да поддържам връзка само с него,да не се доверявам на никого и тъй като полицията спира за проверка черни коли и таксиметрови шофьори,да гледам да не ме хванат и ми пожела успех.Веднага тръгнах да проследя това такси и да видя къде ще отиде.Докато карах следях за полицаи и за Шкодата,но получих по радиото,че са намерени труповете на хората захвърлени край едно дере,обезобразени и със липсващи части,като сред убитите е бил и Стоян.Една от тези,които са видели шофьора не са го разпознали,тъй като е имал качулка и наметало.Същото копеле!Това вече стана лично,защото Стоян беше най-добрия ми приятел от университета и ми беше кофти,че го убих.Чувствах се виновен,че му казах за незаконното такси,но се стегнах и търсех убиеца.Бързо видях колата,но тя беше преследвана от 25 патрулки и реших да го следя отдалеч и да поема по черните пътища.Карах и следях колата,като тя спря до сградата на бившите хали и шибанякът излезе и се скри и причака полицаите да се приближат към колата и ги уби,като на някои отсече главите и краката,други изкорми,а трети обработи така,че почти месо не остана от тях.Събра частите,които беше взел от труповете в една торба и влезе в сградата от място,което не се виждаше.Едвам се сдържах да не повърна и скрих колата.Тогава чух вибрации откъм пепелника и видях,че там има сателитен телефон,нож и пистолет Макаров със заглушител.Досетих се кой ги е сложил и вдигнах,като получих инструкции,че колата се следи и всичко,което говоря се чува и всичко,което се снима,се праща директно но анонимна линия.Тъй като е станало ясно за регистрационния номер повече цивилни коли и таксита не се проверяват и мога да се доближа.Трябваше да снимам колата и случилото се около нея и да се пазя.Скрих колата си,взех сателитния телефон,ножа и патлака и тръгнах.Заснех случилото се,след което се отправих към сградата.Огледах,но навсякъде беше пълно със сектанти и със тяхна лична охрана.Разбрах към кого принадлежи извратеняка и тръгнах.Приготвих се да стрелям при нужда и се отправих към покрива,откъдето макар да имаше охрана,можеше да се влезе,тъй като те бяха пияни и спяха.Излязох късметлия,че влязох без много шум и се отправих останалите стаи.Убивах охрана при всеки възможен случай и заснемах това,което виждам съд сателитния телефон.Телефона беше без звук,а това,което бях видял,беше добре за сектантско общество.Когато отидох във подземните етажи,обаче,ах,ужас.Цяла кланица,стотици полуразложени трупове,някои цели,други на части и олтари,на които ги бяха изгаряли.Заснех всичко,но си закрих очите,за да не гледам това безумие.По едно време чух зов за помощ,явно някои все още не са били принесени в жертва.Стрелях по ключалката,влязох и видях само двама души.Млади на възраст и вързани със въжета.Освободих ги,а те ми благодариха и ми казаха,че тоя,когото са пратили е главния екзекутор и е най-силния и кръвожадния от всички.Дори лидера внимава за какво го праща.Казаха ми и къде е изхода и че има варели,които ако се взривят могат да разрушат всичко.Опасявах се от това,но да се измъкна от това сборище на смъртта,в което единствено имаше смрад на гнилости,беше приоритет.Тръгнахме тихо и аз използвах ножа и си пестях патроните,като до изхода бяха споменатите варели.Получих съобщение да ги взривя,но това ме издаде.Викнах на ония да бягат,а аз оставах и изхабих повечето патрони за да ги убия.Видях,че имам 4 патрона и че един от варелите течеше,стрелях по струята и побягнах,а сградата гърмеше и се сгромолясваше след мен.Но екзекутора беше оцелял и избягал.Тези,които бях спасил,бяха хванати и убити.Викнах на копелето да ме хване ако може и той налетя,като брадвата отряза лявата ми ръка.Той ми каза,че светът така или иначе щеше да свърши и размаха отново брадвата.Болката от отрязаната ми ръка беше непоносима и трудно се движех,но успях на изстрелям последните три патрона във главата му и го убих.Взех сателитния телефон,заснех го и отидох към колата.Бях изгубил много кръв и силите ми бяха към края си.Паднах и пълзях,опитах се да се боря,но не успях.Тялото ми се вкочаняваше постепенно и не можех повече да помръдна.Видях светлината......
На следващия ден полицията видя разрушената сграда на халите и трите трупа.Оказа се,че са на Вангел Руменов,на Стояна Алексиева и на Тодор Стратиев.И тримата са били студенти от УНСС и двама са били в неизвестност.До трупа на Вангел е имало пистолет и сателитен телефон.По-далеч е била паркирана и черна Лада...

КРАЙ