Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импровизирано черно такси закарвах хората на по-ниска цена. Дотогава служех добре на обществото добре, макар и в сянка и то без правила, до 24.07.1995, когато докато карах и търсех поредния си клиент видях една бременна жена да бяга от едър висок мъж в расо и качулка, въоръжен с брадва, който я гонеше,за да я убие. Тя беше бременна във деветия месец и от родилните конвулсии не можеше да бяга повече. Излязох от колата със тиган и ударих няколко пъти непознатия по главата, от което той се строполи. Реших да проверя какво има в джобовете му и не намерих нищо, освен снимката на тази, която той гонеше и някакъв странен символ. Бързо след това се притекох на жената и мислех да я закарам до болницата, н ...