Млад си, много си млад още, синко, но един ден ще ме разбереш. Кипи ти кръвта още като младо вино, младостта ти те кара да се възгордяваш и замъглява погледа ти, но един ден ще ме разбереш. Не бързай, Аллах, Всевиждащият, е подготвил за всеки от нас нужното време на този свят и за всеки е създал онзи миг на успокоение и проглеждане, защото такава е била благата му воля, а кой си ти, че да му противоречиш? Бързаш, но се моли да се препънеш, за да можеш да паднеш и докато се изправяш, ще прогледнеш.
Казваш ми, че не съм достоен за султан, защото не съм превзел все още Града. Хм... Млад си, сине, аджамия. Тежки са думите ти, отровни слова изричаш. Ако не бе мой син, главата ти досега да се търкаля вече някъде из канавките на Едерне. Но ще ти дойде времето, ще се смириш и ти.
Когато си на колене, проглеждаш по-бързо. Моли се и се моли да си на колене по-дълго време, за да можеш когато се изправиш, да погледнеш света отвисоко, но не и надменно, както сега. Ще го видиш различен, пак твой, но ...