Хлад повяваше от климатиците в супермаркета. Хората лениво бутаха колички с продукти от рафт на рафт, поглеждаха етикетите с цените, усмихваха се снизходително и подминаваха.

Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса  четери...''

Кратка суматоха сред опашката и отново спокойствие.

Огледх се, през 2-3 клиенти добре изглеждаща жена с тук-там побелели кичури коса или по-скоро посивели.Спокойни примеренчески очи наблюдаваха суматохата, пред нея на лентата хляб, опаковка промоционални кремвирши, четери домата в пликче. Погледнах моите неща, все едно се изнасям за друга планета, е не за друг свят, защото едва ли там ще има необходимост от храна.

Позагледах се в госпожата. Ами да, това е жената-приятелка ли, жената-любовница  ли на оная селска маскара  бай Стамо. Хвальопръдльо и самохвалко, колко много пари имал и сменил четери жени до сега. Никой от съседите не го обичаше. Фукльо, '' Аз за нищо не ходя до хората, имам си всичко, но те идват да им поправя нещо, и вместо пари ми носят яйца, домати, чушки, сугань,...аз като имам парите и сам мога да си ги купя '' беше философията му.

Още като купувах имота от бивш колега, той ме осведоми кой какъв е и на кого да помагам или би ми помогнал, но за бай Стамо не спомена нищо. Не знам точно какво е работил преди, този бай Стамо, но имаше  цяла работилница, от дърводелските  банцинг, абрихт до мегер и електрожен. Абе като майстор всичкоможко, ама като човек боклук и полувина. Зимно време в хоремага все се хвалеше с колко много жени е бил, как ги оправял...Ама една леля Дена, падаше си доста плесната в устата, го укроти

'' - Ти ли бе, хайде знам те, 3-4 пъти ми се мъчи и все се оправдаваше, че днес не ти бил денят. Я го покажи де, да го видят и другите колакъв е, или от кожата не мож' го намери

- Ам ти ма...

- Какво аз бе, хайде гледайте ме -заядливо отговори.

Изправи се и разкопча, и свали  жилетката си, заразкопчава вълнената риза

- Ей, стига сте се карали бе, Дено ма, ей сега ще дотърчи кварталния и ще ме затвори заради стрийптийз, ма - скара им се тогава  кръчмарят. ''

Та такива ми ти работи де.

Счупих си сапа на кирката, ами прогнил е, и добре че желязото на падна върху мен.

- Бай Стамо, ще ми пригладиш ли малко новия сап, че не влиза в кирката, плащам си веднага, ето новия сап и кирката - го помолих

- То хубаво, ама сега не мога, ела утре, сега съм зает - охлади набързо интусиазма ми

- Е, хайде бе, малко я клъцни, започнал съм едно каналче - му се замолих отново - Плащам си, няма само мерси

- Казах ти, ела утре - отсече той

Пътьом срещам  съседа отсреща, бай Стоил, разправих му накратко

- Ела бе, имам менгеме, пила за дърво, ренде, ще го нагласим

Пилихме, чукахме, за полувин час стана.

- Колко ти дължа, все пак инструменти - попитах

- Нищо бе, инструменти, така си раждясваха без работа. Абе я виж из салмите на Коста, не може да няма инструменти, тук на село всеки си има.

Послушах го, ами къщата от кога е моя, а не съм ровил из помощните постройки. Открих инструменти, кутии с пирони, с болтове, друга елпомпа, мрежа, тел, всичко от което може да ти дотрябва на село. Даже и прашасала мото фреза, малък и голям тръбен ключ и ножица за арматура.

Когато ходех до хоремага, избягвах да сядам на маса с бай Стамо. В селото имаше и друга кръчма в горната махала, но тук си се познавахме и приказката по вървеше.

- Пешо бе, да ми вземеш син камък едно кило и НУРЕЛЕ от града, нали трябва да се пръска, пролет идва - заповеднически рече бай Стамо

- Кога да ти го взема

- Когато идваш бе човек, не ми трябва утре, де

- Не, други имам в предвид, в събота идвам рано на село да си свърша повече работа, а агроаптеката отваря в 9 часа, в делничен ден работи до 17 часа, а аз съм още на работа

Скалъпих веднага лъжата по селски., когато не искаш да свършиш някому работа.

- Е добре де, трябва аз да горя бензин за тази работа - въздъхна  бай Стамо

А на мен множко ми дойде още едно село. Ама нали все искам да угодя и влизам в полужение. Коста, колегата ми, заминаваха семейно да живеят при децата си в някоя чужбина и разпродава ненужното, хайде купих го и заради ниската цена на която ми го даде.

             Мислех си всичко това, чакайки след касите онази госпожа. Ще я попитам, може и да е тя, иначе ще й се извиня за грешката и готово.

Нещо касиерката се засуети, свършила е лентата в касовия апарат.

Госпожата се поогледа, вероятно за да мине времето.

Да, тя е. Бай Емил ме беше информирал, '' Стамо докарал нова жена, абе къде е тръгнал и той  жени да търси, като е ли не се знаем. Пустия му мерак, ама още се сърди на Дена, че така говорила. Ама да се оправя де, нали все се оплаква '' Децата ми ангажирани в работа, кога да идват и да ме поглеждат а като има жена е по-друго ''.  Лъже бе, синът му поискал да доплати някой лев за по-хубава кола, а той му отговорил '' На мен  никой не ми е дал пари за кола, работи и си купи '' А пък дъщеря си отрязал '' като искаш по-голям апартамент, ето ти къщата, има осем стаи, идвайте тук '', будала човек, кой млад ще остави възможностите на града и ще се върне да живее на село, а ''

А бай Стамо не смееше да я покаже в нашия хоремаг,уж да не я заглеждали, а ходели в горната махала. А жената била по-млада от него, тихичка, скромна, работила из градината, чистила, перяла.

е, като всяка жена де.

Виждах ги съботен ден, те двамата с колата му към града, я на кафе, я  на кооперативния пазар, вдигна ръка за поздрав, той свирне и отминават. После се поспираше пред мен за няколко минути

''Здравей-здрасти на разходка ли... Хайде приятен път , а тя само се усмихваше приятно, кимаше с глава на думите на Стамо  и тръгват...

           Ето я, идва към мен, височка, била е стройна, сега малко поприведена, обикновени дрехи, даже и без грим и червило. Здраво стиснала торбичката си.

- Здравейте - поздравих любезно - Дано не греша, вие живеете в селото, четери или пет къщи по -надолу по улицата, с бай Стамо, нали

Тя се поспря, докара ме на фокус, усмихна се.

- Да аз съм, но вече не живея с него - с тъжна нотка отговори

- Е, няма значение, имате ли време да пийнем кафе тук в барчето, хладничко е, а навън доста напече.

Тя се поогледа нерешително, сведе поглед.

- Не се притеснявайте, тук никой-никого не познава, а и имам повод да почерпя, любителски гледам зайци и зайката роди осем малки. Хайде заповядайте.

- Не мога да откажа, радостен повод, да са живи и здрави, и станат големи зайци - засмя се тя.

Пийвахне кафенце, водичка. Дежурната тема като англичаните, за времето, колко е горещо, до конец остана да зачоплим и  глобалното затопляне.

- Всъщност, аз съм Петър, а вие...

- Да знам, аз съм Дона. Идвах веднъж до вас, Стамо беше неадекватен, болен, а нямаше превоз до Бърза помощ в града. Тогава всезнайките съседки ми посочиха колата ти, и че се казваш Петър.

Всички съседи уж познати, уж са израсли заедно, отказваха уж имали работа, дойдох до вас, но ти каза, че си пил ракия и в момента поливаш и пийваш студена ракийца. Единствен ти след минути дойде да видиш какво му е. Попита ме, ами той има кола, карайте вие, аз ще ви придружавам и напътствам, страх ме е да шофирам пийнал. Останана учуден, като казах че нямам книжка.

'' Спасението тогава е такси, тук в село има стоянка, запишете моя мобилен номер, ако от нещо имате нужда ''. Знаех, че Стамо на никого не върши работа, и за това никой не му помогна. После видях мъжа на най-активната съседка в съветите да събира сяно...

            Говореше тя тихо, монотонно и отново примиренчески...

следва..........