Хлад повяваше от климатиците в супермаркета. Хората лениво бутаха колички с продукти от рафт на рафт, поглеждаха етикетите с цените, усмихваха се снизходително и подминаваха.
Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса четери...''
Кратка суматоха сред опашката и отново спокойствие.
Огледх се, през 2-3 клиенти добре изглеждаща жена с тук-там побелели кичури коса или по-скоро посивели.Спокойни примеренчески очи наблюдаваха суматохата, пред нея на лентата хляб, опаковка промоционални кремвирши, четери домата в пликче. Погледнах моите неща, все едно се изнасям за друга планета, е не за друг свят, защото едва ли там ще има необходимост от храна.
Позагледах се в госпожата. Ами да, това е жената-приятелка ли, жената-любовница ли на оная селска маскара бай Стамо. Хвальопръдльо и самохвалко, колко много пари имал и сменил четери жени до сега. Никой от съседите не го обичаше. Фукльо, '' Аз за нищо не ходя до хората, имам си всичко, но те идват да им поправя нещо ...