Не знам на какво точно се дължеше, но приятелството и близостта между нас се появиха още в първия ден. Имах усещане, че винаги е била до мен. В първия месец дори и не намеквах за интимност, защото усещах сковаността и напрежението ѝ дори когато я докосвах по рамото в опит да я окуража за нещо. Времето си свърши своето и нещата се получиха спонтанно и прекрасно. Всеки ден ѝ давах простор, правех ѝ всякакви приятни изненади и се опитвах да бъда за нея доброто, от което се нуждаеше. Често ходеше при леля Поли и дъщеричката си, винаги сама. Отначало не искаше да приеме средствата, които давах за отглеждането на Ина, но постепенно я убедих, че щом са част от живота ми, значи детето е и моя грижа. Харесваше ми да виждам пламъка в очите ѝ и усмивката, когато се връщаше от тези посещения.
Една сутрин, събуждайки се много рано, импулсивно извадих личната карта на Таня от чантата ѝ. Там видях не само, че фамилията ѝ е Харизанова, но научих и адреса, на който е живяла. Никога не узна за това мое ...