2 мин за четене
ЧИСТО И ТОПЛО
- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.
Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с телени примки. Маша веднага му изкупи меките им кожи. И понеже разбираше от търговия успя да си прибере двете златни рубли срещу чувал брашно, мънистена огърлица и две – три дрънкалки за децата. Съжали дребното човече и реши да му даде в добавка чифт от най-новия артикул в горското ѝ магазинче – мъжки долни гащи.
- Вземи, Чон Гуй. Ще ти държат чисто и топло – усмихна му се червендалестото ѝ лице.
Отиващата си зима бе красива и сърцето на Чон пееше. Кучетата теглеха весело шейната с чувала брашно, а под щавения си кожен панталон усещаше нещо ново и много приятно. Мекия памук на слиповете докосваше нежно гениталиите му и Чон пееше с пълно гърло ловните песни, научени от дядо му. Стария чукча пък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация