13.05.2015 г., 22:18

Чисто и топло

990 0 1
1 мин за четене

 

ЧИСТО И ТОПЛО

 

- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.

 

Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с телени примки. Маша веднага му изкупи меките им кожи. И понеже разбираше от търговия успя да си прибере двете златни рубли срещу чувал брашно, мънистена огърлица и две – три дрънкалки за децата. Съжали дребното човече и реши да му даде в добавка чифт от най-новия артикул в горското ѝ магазинче – мъжки долни гащи.

 

- Вземи, Чон Гуй. Ще ти държат чисто и топло – усмихна му се червендалестото ѝ лице.

 

Отиващата си зима бе красива и сърцето на Чон пееше. Кучетата теглеха весело шейната с чувала брашно, а под щавения си кожен панталон усещаше нещо ново и много приятно. Мекия памук на слиповете докосваше нежно гениталиите му и Чон пееше с пълно гърло ловните песни, научени от дядо му. Стария чукча пък ги бе научил от своя дядо и така изворът им се губеше някъде в хилядолетията на ловния род.

 

 Но както всяка идилия и тая, на ловеца си имаше своя край, който настъпи с първите напъни на вмирисания чироз да напусне стомашно-чревния му тракт. О, бедни Чон! Кой да ти каже, братко, че освен ожуления кожен панталон преди да освободиш червата си, трябва да свалиш и топлото, меко нещо, чийто допир ти така хареса!? И каква бе твоята изненада, след освобождаването да разбереш значението на онова „чисто и топло“, което чу от устата на старата Загурина.

 

Изправи се Чон, обърна се да види резултата от своя стомашен катарзис и като не съзря нищо, възкликна:

 

- Я, чисто! - Тогава усети насъбралата се топлина в понатежалите слипове и разбра остатъка от определението – И топлооо…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...