Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред – което, впрочем, беше белег на нормалните хора, но все още някои смятаха подобно поведение за странно, не привличаше с нищо чуждото внимание. Даже напротив – бягаше от него.
Понякога съседите се опитваха да го заговорят. За времето, за здравето… Той ги поглеждаше недоумяващо, измърморваше нещо и бързаше да отмине.
Веднъж един го попита колко е часът и с това го обърка. Човекът го гледаше без да разбере за какво става дума, накрая се пресети и каза тихо, че няма часовник. Питащият го се изненада:
- Не знаеш колко е часът? Поне датата знаеш ли? Кой ден сме?
Човекът сви рамене. Нямаше часовник, нямаше календар, не знаеше и деня. Вярно, сети се – понякога дъщеря му се обаждаше и напомняше да с ...