18.09.2019 г., 9:26 ч.

Човекът без календар 

  Проза » Разкази
186 6 21
3 мин за четене

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дон!
    Точно!
  • Хубаво встъпление. Но не мисля, че човекът без календар би се засягал от хорска критика. Разгърнатият литературен вкус го бронира.
  • Благодаря, Силвия, Севделине, Георги!
    Вълкът сам си търси плячка, ако не умее - не критикува успелите... Но е хубаво, все пак - от лошото вино става добър оцет.
  • Аз пък продължавам да виждам добре разказана история с интересно начало, и с хубав финал. Така е през моите очи!
    Още веднъж, поздрави пак от мен, адаш, за чудесния разказ!
  • И на мен ми хареса, Георги, бих се радвала и на продължение.
  • Начало на разказ, но разказ няма
  • Благодаря, Петре!
  • Много е четено, и с разбиране. С душа е четено и живяно. Това май стига. Добавих “май”, за да не съм само аз, с моето мнение. Там е животът, а тук...календари.
  • Благодаря, Пер!
    Не съм се замислял за това, интересна идея е.
    Но лично аз предпочитам да оставя героя да живее в своя свят. Не искам да го тормозя в нашия...
  • Добро начало на разказ. Ако нещо разтърсващо извади героя ти от безвремието, но не битовизъм, разбира се, ще ми е интересно да прочета продължението и най-вече това как би реагирал героят ти.
  • Благодаря, Красе!
  • Непреходен е неговият календар. Ориентира се по най-ярките звезди. И аз се "укривам"... последните две сутрини - безуспешно, по-назад не помня Поздравления, Генек, много ми хареса!
  • Благодаря, Стойчо!
  • Затова ерудирините хора у нас ги оприличават на другоземци!
    Обществото не разбира нивото им...
    Много ми хареса дисекцията на едно примитивно общество!
    Знаете,че един труп е разучаван с дисекция: пример е Микеланджело Буонароти!
    Поздравления, Георги!
  • Благодаря, Мариана, Валя, Пепи, Георги!
  • Познавам я тази негова реалност в реалността. Често, много често и аз скитам из тези светове.
    За съжаление обаче, не мога да се откъсна нито от игото на часовника, нито от това на календара...
    Благородно завидях на лирическия.
    Поздравявам те.
  • понякога и аз се опитвам да изключвам всичко и да не знам календара...
    щастливец е, който не зависи от напомняния, аларми, час и минути!
  • човекът е загадъчна птица, която не търпи маркировки, а цял живот я спъват контурите на тоя свят
  • Толкова различни и разнообразни места и дати може да има човека, за какво му е да има календар и часовник ... А и може да си го позволи. Хубава история.
  • То си е за завиждане - далеч от грозната реалност, сред изкуството...
  • Нещо в тоя твоя човек ме накара да се усмихна, даже лекичко му завидях
    Не винаги е толкова лошо да си в безвремието, но едва ли мнозина биха го разбрали.
Предложения
: ??:??