Денят беше към своя край. Слънцето бавно залязваше като обжарваше тихото небе. Нито една птица не се виждаше по него. Наблизо балканът, покрит с февруарския сняг, сякаш се приготвяше за дрямка и за нощната виелица. Из него се чуваше младежки смях, който разсейваше тишината наоколо.
Група млади момчета и момичета се изкачваха към единствената хижа по тези места, решили да прекарат два дена заедно. Повечето от тях се познаваха от малки, но имаше и нови в групата. Такъв беше Йосиф – младо момче с мургаво лице, мощна брадичка и синьосиви очи. Познаваше се с групата може би от около година, но присъщо на момче, което е със способност да говори без да се стеснява, той бързо се вписа в приятелския кръг.
Повечето го познаваха като изключително надарен с дар слово младеж. Често говореше без никой да го прекъсва поради сладкодумието му. Умееше да дава плът и душа на всичко, което разказваше. Дори и най-разточителната подробност и скучнотия от неговата уста звучеше като някоя от старите безконечн ...