Подивя народът да създава изкуство. Аз също. Моето изкуство! Че то изкуство ли е? Може ли да сътворява видим творчески продукт дарбата или придобитото умение да общуваш с Бог? Продуктът ли? Не е трилър, не е и екшън, не е фентъзи, не и похвално слово, ни ода… Елегия да е, не е. Какво ще да е тогава? Жанрът /формата/ на моя творчески продукт ли? Хайде сега, всичко ще поставяме в рамка, в стандарт, в обков, в пакет… Ами невидим продукт, който се усеща като топъл полъх, незалязваща усмивка, умение да декодираш послания, усещане за широта и покой, долавяне на странни аромати и звуци, желание да споделяш, да отдаваш, да раздаваш с пълни шепи… Как, как по-точно да ви опиша моя творчески продукт?! Но... да се опитам.
Ето тази заран си пия сутрешното кафе на моята слънчева веранда и разговарям с Някого. Кой е - не знам, не съм се запознавала с него, не съм го виждала, но усещам присъствието му, не напуска дома ми. Ето, чувам шепота му от далечно разстояние:
- Остани себе си. Не ти е нужно нищо ...