Милан бе строител. От малък работеше по строежите. Покрай дядо си бе усвоил някои тънкости на занаята, които му помогнаха много в работата. Вече бе майстор. Годините минаваха бързо. Понякога усещаше уора. Понеже обичаше работата си, тя не му се струваше тежка. Радваше се като дете, когато види нещо красиво излязло от ръцете му. Все пак затова го викаха в домовете на хората. За да направи жилището уютно място за живеене. Топъл летен ден. Милан работеше в апартамент. Довършваше шпакловката на стените в стаите. Преди време бе направил и банята. Собственикът на жилището бе дошъл. Да види докъде е ремонтът.
- Здравей, бай Милане! - каза той. - Каке, върви ли работта?
- Тикаме я! - отговори майсторът. - Работа има, хора няма. Няма кой да я работи.
- Е, то навсякъде е така - каза младият мъж. - Много хубаво е станало. Сега остава само да се боядиса, нали?
- Да, боядисвам и след това ламината и готово.
- Пари трябва ли да ти оставя?
- Не! - отговори Милан. - Знаеш, че аз обичам накрая да си оп ...