Родих се в далечната 1936 г. Семейството ми бе известно и богато. Имах много сестри и знаех, че всички ние сме предопределени да бъдем харесвани, обичани и желани. Баща ми, Кристиан, бе отдаден на работата си. Аз се радвах на живота, който ми бе дал, на съвършенството, с което ме бе дарил. Тялото ми бе крехко, фино и някак твърде нежно в сравнение с тези на сестрите ми. Гласът ми бе топъл и мек, знаех, че с това ги превъзхождам. У дома идваха много хора. Всички те боготворяха баща ми, а той обичаше да се хвали с рожбите си. Показваше ни една по една, обясняваше на непознатите за нас гости, какви качества имаме и какви съкровища сме. Аз бях бледа, невзрачна, незабележима. Рядко се случваше вниманието на някой да се задържи върху мен. Ако имах възможност да запея, тогава ме забелязваха, възхищаваха ми се, както на сестрите ми. Виждах баща си да ме сочи и да обяснява на гостите, че съм по-специална, че не съм за всеки. Тогава не разбирах, какво има предвид, не знаех, че ние - децата му, с ...