Цигански работи
Пък една циганка - чистачката на офиса ми - днес ми вика:
- Бате! Помогни! Синът ми, е много работлив и свестен, ама работа не може да си намери. Дай, нещо да го уредим, за общак! Чувам, че ще вземете работа в топлофикация, следващия месец. Дай, помогни!
Циганката , честно казано ми е много симпатична. Синът и виждал съм го - също симпатяга, нищо че е мангал. Има и дар слово, общителен - ще речеш, че е пич на пръв поглед. Със средно образование е младежа - нещо, рядко срещано за циганин.
- Слушай, Янке! Казвам ти - дай, да обучим сина ти за заварчик. Хем хубава професия, хем на вашата раса, доколкото се осланям на опита си, този занаят ви приляга.
- Давай бате! Жив да си - ме заблагославя Янка. Ще стане, то, мойто момче много го бива... Ще видиш!
- Чакай, Янке! Да не ме разбереш криво. Аз ще ти помогна да го изпратим да учи, където трябва. Няма да го издържам и да го наемам на работа.
- Нищо бате! Казвай, кво правим?
- Виж сега, Янке! Вадиш 1000 лв. - толкова струва обучението до второ ниво за заварчик, по ръчно електродъгов метод - изпращаме го на курс за един месец и половина, и ако се представи добре, ще му ходатайствам пред контрагентите ми, да го вземат на работа.
- Чакай бе, бате! Ама, от къде пара за тази работа?
- Янке! Теглете кредит. Тия хиляда лева, като започне да работи момчето, ще ги избие с горница за един месец.
- Абе, бате! Заплатата ми, е малка... То, ще трябва да се връщат после парите, че и къщата могат да ми вземат.
- Ти, Янке, нали искаш да помогна, а не да издържам сина ти! Накарай го него да изтегли, тъкмо ще бъде по-старателен в ученето.
- А-а-а, бате! Аз си мислех, че ще го вземеш на работа и ще го пратиш, ти, да се учи. Не мога така да товаря чавето. Дай по-добре нещо, за общак!
- Слушай, Янке! Ако му намеря работа за общак, ще му помогна временно, защото такава работа обикновено е временна. Като свърши, пак ще е гладен и пак ще обикаля насам-натам, да търси нова обща работа. Ако се понапрегнете, ще има занаят с който няма да остане гладен, цял живот. Ти какво си мислиш, Янке? Знаеш ли, че с моя съдружник сме теглили кредити за да работи фирмата с милиони. От какво си мислиш, че са ни побелели косите? За тия хиляда лева, банките няма да ви убият, но ако искаш да помогна - не се надявай, че ще осиновя сина ти и ще го нося на гръб.
- Хубаво бе, бате! Вие богатите българи, въобще не можете да ни влезете в положението на нас, бедните цигани. Недей се притеснява - ще измисля нещо друго,
- Чакай ма, Янке! Що не оставиш сина ти да мисли, ами ти ще го мислиш? Мен, някой да не ме е мислил и да не ме мисли, как ще се или се оправям. Не е толкова страшно - ти му подшушни, пък нека той сам да си вземе решение.
- Добре. Добре, бате! Хайде да вървя, че трябва да работя. Зер надницата върви - ми се усмихна тя, излизайки от офиса ми.
Цялата тази история, я разказвам затова, защото напоследък ми се струва, че болшинството от българите с нищо не се различаваме от циганите в държавата ни. Стоянка, Янка и Драганка, както и техните синове или дъщери, изглеждат така, сякаш са правени под един аршин и от един... дедов.
Всеки иска да печели, ама така, някак си без риск, без усилие и ако може, някой друг да рискува вместо него.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
