Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час от неговият кратък живот подробно биваше анализиран.
След около седмица пред болницата спря огромна бяла кола. До водача седеше щастлив бащата с още замаяна от алкохолния маратон глава. Зад лимузината се извиваше опашка от различни по големина, цвят и марка автомобили. От тях се изсипа внушителна тълпа, която бързо се скупчи на входа.
Когато майката и детето, заедно с усмихнатата акушерка, се появиха в дъното на коридора всички се втурнаха към тях. Не съвсем закрепналата майка беше принудена да крепи рожбата си с една ръка и едва не го изпусна, докато приемаше цветя, отвръщаше на ръкостискания, прегръдки и целувки. От своя страна бебето показа необикновено търпение – изчака да завърши цялата ...