Любопитни бяха хората, а и предпазливи. В Голямо Село се беше пренесъл някакъв чуждоземец, никой не го познаваше, нов беше и появата на младия мъж се оказа една от най-интересните новини в селото. Макар да ми се струва, че ако не беше попаднал точно на този съсед и къща – не съвсем на тази улица, Насим Хаям трудно щеше да направи впечатление на някого.
Защото Насим нито беше твърде висок, нито – твърде нисък, нито беше слаб, нито – дебел, нито беше съвсем българин, нито – изцяло арабин, а и не се открояваше с някакви по-специални външни белези от тези на другите мъже в селото. И ако сега, след толкова години селският художник стоеше пред платното си без работа, а едно нахално гласче го помолеше: Я, Художнико, щрихирай набързо арабина Насим от Голямо Село! Тогава със сигурност художникът щеше да нарисува мургав мъж, с черни коса и очи, с изсечено от слънцето лице, с широки скули и с жилави ръце. После щеше в същите ръце, в същите изкривени, мургави пръсти да оформи тесто. Бяло, втасало, ...