Първите лъчи на слънцето разкъсаха сутрешния здрач. Поруменялото от свян небе се усмихна на събуждащият се свят. Реката бавно си проправяше път през скалите. Въздишките й се чуваха дълбоко в боровата гора. Гласът й, нежен и успокояващ шепнеше на брега. Разказваше му за далечни места. Спомняше си за горските цветя. Техните цветове се отронваха и падаха в кристалните й води. Нежното им ухание оставаше с нея дълго, след като вече напусна домът им.
Малката ела на брега слушаше омайните истории на реката. Вдъхваше ароматът на горските теменужки. Малката кафява катеричка, която живееше високо на големият бор идваше да посети своята приятелка. Нейните истории, живи и прекрасни разведряваха денят на елата.
На брега на реката , под големият бор се бе сгушила малка бяла къщичка. Коминчето й пушеше, а прозорчетата светеха. Една жена с бяла коса и тъжни кафяви очи се взираше в изгряващото слънце. От устните й се отрони въздишка. Загледа се в сбръчканите си ръце невярващо. Не можеше да познае възра ...