1 мар. 2009 г., 17:14

Да, но то винаги успява да избяга...

1.5K 0 6

 А времето... то няма да избяга...

В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме намрази времето... така и не разбрах... Детството ми ускори, а живота ми протака... сега съм мъртва макар на 17... не се страхувам да стана по-голяма, защото по-мъртва нямам как да стана... а времето... то няма да избяга...

 

Времето не съществува...

Спомените се надсмиват, а бъдещето пак реве... Сега аз знам, че не живея под вашето небе... Че днеска една съм, а утре пак същата... Че няма оправдание за старите грешки... Повтарят се, настъпват се нагло във времето... А времето не съществува под моето небе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Позната история. "It burns, it rips, it hurts, they make you bleed your turn."
  • Намери в нета Everlasting Flame на група Kreator и я изсушай и преведи.

    А като цяло ДИШАЙ!!! Това да си "мъртав" за този свят те прави истински жив защото този свят е измислен от някого, на когото не му пука за тебе и за него е по-добре ако ти умреш. За това ЖИВЕЙ И ИМ СЕ СМЕЙ, че да ги е ЯД


  • Красив разказ. И ме замисли: Понякога сами си се погребваме. Не се знае обаче дали винаги има причина. Във всеки случай на 17 и аз бях мъртъв. Умрях на 6. Всъщност, още съм мъртъв. Много мъртъв. Не живееш под "тяхното" небе. Гадно. Защото едва ли си и под моето. Под моето небе съм сам. И ти си сама под твоето. И ти - да, ти, който в момента четеш - и ти живееш сам под твоето небе. Всеки е сам под небе то си. Но някъде... още по-високо, има необятен космос който ни е прегърнал всички от всички посоки. Спрямо него сме единно цяло всичките. Желая на всички космическа душевност, с която да прегърнат целия свят. Искам да те прегърна. И теб. И теб. И теб. Да, и теб... Прегръщам ви всички.
  • Е няма да е все така.. Повече усмивки ти желая ;] Иначе като цяло ми хареса,изляла си душата си..
  • Наистина добре написано, много ми хареса

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...