1.03.2009 г., 17:14

Да, но то винаги успява да избяга...

Проза » Други

1.5K 0 6

А времето... то няма да избяга...

В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме намрази времето... така и не разбрах... Детството ми ускори, а живота ми протака... сега съм мъртва макар на 17... не се страхувам да стана по-голяма, защото по-мъртва нямам как да стана... а времето... то няма да избяга...

Времето не съществува...

Спомените се надсмиват, а бъдещето пак реве... Сега аз знам, че не живея под вашето небе... Че днеска една съм, а утре пак същата... Че няма оправдание за старите грешки... Повтарят се, настъпват се нагло във времето... А времето не съществува под моето небе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

truthiseek (Милен Миланов)

Позната история. "It burns, it rips, it hurts, they make you bleed your turn."

2009-03-30T21:16:19+03:00
NewClearFear (Георги Димов)

Намери в нета Everlasting Flame на група Kreator и я изсушай и преведи.

А като цяло ДИШАЙ!!! Това да си "мъртав" за този свят те прави истински жив защото този свят е измислен от някого, на когото не му пука за тебе и за него е по-добре ако ти умреш. За това ЖИВЕЙ И ИМ СЕ СМЕЙ, че да ги е ЯД

2009-03-30T17:46:12+03:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

Красив разказ. И ме замисли: Понякога сами си се погребваме. Не се знае обаче дали винаги има причина. Във всеки случай на 17 и аз бях мъртъв. Умрях на 6. Всъщност, още съм мъртъв. Много мъртъв. Не живееш под "тяхното" небе. Гадно. Защото едва ли си и под моето. Под моето небе съм сам. И ти си сама под твоето. И ти - да, ти, който в момента четеш - и ти живееш сам под твоето небе. Всеки е сам под небе то си. Но някъде... още по-високо, има необятен космос който ни е прегърнал всички от всички посоки. Спрямо него сме единно цяло всичките. Желая на всички космическа душевност, с която да прегърнат целия свят. Искам да те прегърна. И теб. И теб. И теб. Да, и теб... Прегръщам ви всички.

2009-03-11T23:18:37+02:00
SveT (Светослава Йовева)

Е няма да е все така.. Повече усмивки ти желая ;] Иначе като цяло ми хареса,изляла си душата си..

2009-03-03T17:57:04+02:00
Chaoscore (Цветан Иванов)

Наистина добре написано, много ми хареса

2009-03-02T23:24:19+02:00