Виктория беше на 18 години и се бе превърнала в красива жена. Привличаше внимание от всякакви възрасти, но не се възгордя. Вниманието на хората дори я притесняваше.
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. На много дървета короните се бяха обагрили с онези топли цветове - жълто, оранжево.
На площада се подготвяше сцена за предстоящата заря 9 септември през далечната 1989 г.
Вики бе седнала на една пейка в парка и гледаше работниците. Както всяка година, на този ден имаше речи, заря и куп комунистически дрънканици. Тя така се беше отнесла в мисли, че не усети кога до нея се приближи приятелят ù. Харесваше това момче, даже би казала, че е влюбена в него. Това е първият порив на чувства, непознати до сега и тя бе объркана. Не можеше да се бори с тази сила в нея, която всеки път, когато бяха заедно, напираше в гърдите ù.
Бяха приятели близо година и може да се каже, че добре се познаваха. С времето ...