Да остарееш млад 2, Сутрин

          Дразни ме ... побърква ме ... но и аз не й оставах длъжен. Единственият начин да разбера за прогнозата за времето за деня ... настроението й де, беше традиционната сутрешна процедура – изследвах я цялата, така, още докато спи – понякога изпод завивката се виеше черна опашка и с лекота напипвах малки рогчета, а при липсата на този показател внимателно прокарвах пръсти по гръбчето й и обикновено напипвах малки крилца. А ако не откриех нищо, означаваше, че ми е написала двойка. Изпадах в ужас че остаряваме тотално, обаче Мел Картър нахлуваше в главата ми и укорено запяваше ‘Hold me Thrill me Kiss me and never let me go ‘… глупак такъв! И поради липса на някакви съдбовни знаци, внимателно повдигах клепача й и там виждах бъдещето си ... глупости, ако получавах шамар, значи че днес ще си играем като дяволчета около казана, ако чуех сънливо ‘Мрън , мрън’ означаваше лениво препичане на плажа, ако нямаше реакция звънях на 112 ... глупости – отивах да правя кафе.

          Та – бяхме стигнали до кафето и търсенето ми на някакви искрици в очите й ...

          ... беше много зле в техниката, често искаше да й построя въздушен замък, стараех се с всички сили, но тя стоеше отстрани и мастито обясняваше как се строи, искаше висока кула за заточаване на девици, какво точно иска да има вътре, мебели, пердета, аз се стараех, тя беше недоволна, измъчваше ме. Докато накрая я заподозрях, че просто се забавлява за да ме наблюдава по - дълго с мистрия в ръка ... пиша го това, защото тогава й лепнах прякора ‘Практикерчето ми’ – както е в рекламата по телевизията – започваше със строителни чудеса и завършваше точно ... ама точно с тази сцена –

          ... тя е облекла размъкнат дълъг пуловер, седнала със скръстени крака на стола и държи чаша в двете си ръце , погледът й се рее безадресно ... чувствам се невидим и ходя на пръсти мъчейки се да усетя къде точно се рее ... Ако оставим романтичния елемент настрани, понякога ми се прокрадваше ужасната мисъл, че от палитрата чувства в главата й като основа лежеше тезата ‘колко е прекрасно да си завъдиш мъж под чехъл’  ... по – нагоре се разполагаше слоят  ‘мъжете са просто момчета, които трябва да бъдат наставлявани постоянно’ ... по – нагоре ... ами не съм сигурен, вероятно там кристализира нова лудория. Имаше и вариант, че там, вътре в момента има една голяма празнина, единствено напълнена с аромат на кафе. Имаше и ... въртях се като Аполо в неконтролиран полет

          - Хюстън , имаме проблем ! – се опитвах да събудя земята ...

           Пфф, така и не разбрах дребните белези на настроението й - обичаше да си слага едни дълги обеци и замислено ги подръпваше с пръсти , или пък когато навличаше спортната си форма за тичане и на фланелката й крещеше надпис 'Луда съм по джогинга' ... друг път излъчваше непристъпност със строгият и официален костюм с който сразяваше опонентите си в службата. Тогава наивно си мислех, че все пак имам някакво предимство пред тях и си позволявах да я прегърна ... реакцията й беше моментална и сурова - натиква ме в ъгъла, натиска ме с коляно, покрито с фин дълъг чорап и заяви - 'Колега' , моля придържайте се към професионалния етикет, споровете тук се водят по друг начин!' и когато вече очаквам да ме довърши, тя ме целува закачливо и казва - твой ред е да пишеш домашните на дъщеря си ... фръцва се и тръгва към чакащата я кола пред къщи

          - Хюстън, доколкото знам четиридесет годишнина не се празнува ... просто ще изядем една торта при Мона и ще си поплачем на рамената, ние за това, че кокосът не расте и че крокодилите не се ловят ... вероятно, вие – там по женски си знаете . Мисля, че ти беше си наумила за някакъв подарък, та да се напъхаме в мола, а ... хм ... мисля, че и тях вероятно ще срещнеме.

          За да я омилостивя заради дързостта си да предлагам план , което по традиция е в нейния ресор, я обгръщам с ръце, така както седи с чашката кафе, попивам от смесения аромат на недосъбудена спяща красавица и уханно кафе, залепям устни на вратлето, като в същото време изследвам за наличие на рогчета или крилца.

          - Хюстън, и не ме карай пак да нося пръчката за разгонване на тийнейджърските ти обожатели ... особено с този навлечен до коленете размъкнат пуловер, аз съм също луд по него, но не търпя конкуренция ! Облечи нещо по – подходящо ... а може и въобще нищо да обличаш ... днес ще празнуваме и сме на купон ...