Да остарееш млад 2, Сутрин
Multi-part work « to contents
Дразни ме ... побърква ме ... но и аз не й оставах длъжен. Единственият начин да разбера за прогнозата за времето за деня ... настроението й де, беше традиционната сутрешна процедура – изследвах я цялата, така, още докато спи – понякога изпод завивката се виеше черна опашка и с лекота напипвах малки рогчета, а при липсата на този показател внимателно прокарвах пръсти по гръбчето й и обикновено напипвах малки крилца. А ако не откриех нищо, означаваше, че ми е написала двойка. Изпадах в ужас че остаряваме тотално, обаче Мел Картър нахлуваше в главата ми и укорено запяваше ‘Hold me Thrill me Kiss me and never let me go ‘… глупак такъв! И поради липса на някакви съдбовни знаци, внимателно повдигах клепача й и там виждах бъдещето си ... глупости, ако получавах шамар, значи че днес ще си играем като дяволчета около казана, ако чуех сънливо ‘Мрън , мрън’ означаваше лениво препичане на плажа, ако нямаше реакция звънях на 112 ... глупости – отивах да правя кафе.
Та – бяхме стигнали до кафето и търсенето ми на някакви искрици в очите й ...
... беше много зле в техниката, често искаше да й построя въздушен замък, стараех се с всички сили, но тя стоеше отстрани и мастито обясняваше как се строи, искаше висока кула за заточаване на девици, какво точно иска да има вътре, мебели, пердета, аз се стараех, тя беше недоволна, измъчваше ме. Докато накрая я заподозрях, че просто се забавлява за да ме наблюдава по - дълго с мистрия в ръка ... пиша го това, защото тогава й лепнах прякора ‘Практикерчето ми’ – както е в рекламата по телевизията – започваше със строителни чудеса и завършваше точно ... ама точно с тази сцена –
... тя е облекла размъкнат дълъг пуловер, седнала със скръстени крака на стола и държи чаша в двете си ръце , погледът й се рее безадресно ... чувствам се невидим и ходя на пръсти мъчейки се да усетя къде точно се рее ... Ако оставим романтичния елемент настрани, понякога ми се прокрадваше ужасната мисъл, че от палитрата чувства в главата й като основа лежеше тезата ‘колко е прекрасно да си завъдиш мъж под чехъл’ ... по – нагоре се разполагаше слоят ‘мъжете са просто момчета, които трябва да бъдат наставлявани постоянно’ ... по – нагоре ... ами не съм сигурен, вероятно там кристализира нова лудория. Имаше и вариант, че там, вътре в момента има една голяма празнина, единствено напълнена с аромат на кафе. Имаше и ... въртях се като Аполо в неконтролиран полет
- Хюстън , имаме проблем ! – се опитвах да събудя земята ...
Пфф, така и не разбрах дребните белези на настроението й - обичаше да си слага едни дълги обеци и замислено ги подръпваше с пръсти , или пък когато навличаше спортната си форма за тичане и на фланелката й крещеше надпис 'Луда съм по джогинга' ... друг път излъчваше непристъпност със строгият и официален костюм с който сразяваше опонентите си в службата. Тогава наивно си мислех, че все пак имам някакво предимство пред тях и си позволявах да я прегърна ... реакцията й беше моментална и сурова - натиква ме в ъгъла, натиска ме с коляно, покрито с фин дълъг чорап и заяви - 'Колега' , моля придържайте се към професионалния етикет, споровете тук се водят по друг начин!' и когато вече очаквам да ме довърши, тя ме целува закачливо и казва - твой ред е да пишеш домашните на дъщеря си ... фръцва се и тръгва към чакащата я кола пред къщи
- Хюстън, доколкото знам четиридесет годишнина не се празнува ... просто ще изядем една торта при Мона и ще си поплачем на рамената, ние за това, че кокосът не расте и че крокодилите не се ловят ... вероятно, вие – там по женски си знаете . Мисля, че ти беше си наумила за някакъв подарък, та да се напъхаме в мола, а ... хм ... мисля, че и тях вероятно ще срещнеме.
За да я омилостивя заради дързостта си да предлагам план , което по традиция е в нейния ресор, я обгръщам с ръце, така както седи с чашката кафе, попивам от смесения аромат на недосъбудена спяща красавица и уханно кафе, залепям устни на вратлето, като в същото време изследвам за наличие на рогчета или крилца.
- Хюстън, и не ме карай пак да нося пръчката за разгонване на тийнейджърските ти обожатели ... особено с този навлечен до коленете размъкнат пуловер, аз съм също луд по него, но не търпя конкуренция ! Облечи нещо по – подходящо ... а може и въобще нищо да обличаш ... днес ще празнуваме и сме на купон ...
© Пламен All rights reserved.
Свързани произведения
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ...
Comments
-
Пепи, много ми хареса последния ти коментар
-
След 12 (часа или 12 коктейла) всички тикви са алфа мъжкари!
Днес си вървя по една уличка и гледам някакъв под едно дърво огъва клони и лапа нещо. Не ми прличаше на гладен циганин слива да нагъва. И отивам естествено. А то - бяла черница. И аз полапах, ама ми остана един въпрос: като е бяла, що да е черница?
та, гедеоне, за къпините е рано още (за некъпаните утре в неделя да се окъпят) -
😃 Пепи, коментарите ти са по-сладки и от ягодов сладолед!😃
Гедеон, ще ударя един коктей за твое здраве тази вечер! Жалко че няма и море тук, ама то и Марица става!? 🤣🤣
Пламен, аз съм умна жена. Няма и ръкавици и каска да те спасят!
Хайде приятна вечер! Отивам да слагам токчета и да се превръна в принцеса. Да видим след дванадесет и след някой друг коктейл дали няма да стана тиква! 😊🤣 -
ВалентинВасилев (Гедеон) - как ще остаряваме, като ни е ударила деменцията и ходим на плаж голички като малки дечица, щото вече сме забравили, че голимите ходят по бански, нищо, че пием алкохолни коктейли с маслинки и чадърчета. А чадърчетата си слагаме зад ушите като китки цвекета!
-
Зиги, първоначалните опити задължително се правят с ръкавици и каска
-
Айде, купона! 😆 Пламене, ще последвам съвета за проучване на прогнозата за времето на ангелчета и дяволчета 😆
-
Чак пък погреба ... 😉😊😉 , според мен я сърбят ръцете да се състезава и тя, хипарка си е
-
Един от лозунгите на хипитата: "Живей бързо, умри рано, за да си красив труп"
-
Вал, небето изглежда розово напред, ще потичам край нея за сега. Пък може да се окаже, че е с няколко обиколки напред, ама и важен е олимпийския принцип - да участваш. За сега ме плаши с някакъв стъклен памук, ама надали, щот ще ме изгуби за една приказка, аз после ще й наговоря две Аааа .............................. Роси, да размахам ли пръчката ?
-
🤣🤣 🤣 Не разбрах страшна ли съм или лакома?
-
😊😊 С тази част направо ми даде метлата в ръцете. " А дали да не му сложа стъклен памук в слиповете? " 🤣
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
