Времето летеше като днешния ден...
Няколко пъти се опитвах да я заговоря за деца, от толкова време сме заедно,
редно е да имаме деца.. Не искам да се подписваме на някаква книга за брак,..
не ти искам богатствата,..само ей така, да има на някого на когото да оставиш кантората, нали се предавала по наследство.. Но, винаги слушах някакво неразбрано мрънкане, да ама времето
ти минава, госпожице Елиница...
Или не искаш да имаш свои деца, или не можеш, друго какво, да осиновяваш и да гледаш непознато дете ли,... хуманно, но при полужение, че имаш все още възможност за свое...
нещо не мога да схвана логиката .
Взех да се съмнявам в себе си,.. оглеждах се в огледалото за излишни тлъстини или
бели косми в косата,.. всяко време свободно от нея тренирах с гирички в къщи, или с въженце..
Тайно си направих изследвания,.. нищо отрицателно ни в теста, ни в огледалния ми образ .
Тогава,.. тогава има нещо друго.
Чувствах някаква промяна у Ели,.. ту сприхава, ту меланхолична, рано и е
за критическата, си мислех,.. загуби апетит към секса, към развлечения,..поне според мен
кантората се развива добре, просперира бих казал..
Веднъж дочух,.. ''Не, не мога ,..не мога да говоря сега, утре ще ти се обадя '',.. друг път
погледне кой я търси и нервно изключи мобилния си...
Правех се, че нищо не виждам,.. това ли било личното пространство, нещо не го разбирам..
Поразреди идванията на '' почивка '' в моята къща, или ме отпращаше сам в петък вечер
с мотива, че е на някакво женско парти, или е неразположена,.. понякога я оставях вечерта в нейната къща, а на сутринта я вземах от там за работа,..с всеки може да се случи, нали..
Само кукличката знае...колежките знаят всичко. Започнах да я ухажвам, да й правя комплименти
И един '' свободен ''петъчен следобед й предложих да я откарам до тях..
Тя ме покани вътре, кокетничеше из кухнята-хол,..уж несъзнателно ме докосваше по ръката, по коляното, никой в кантората не знаеше за извънслужебните ни отношения с Ели, така акуратно се държахме там...От дума на дума, завъртях въпроса за кирия Ели
- Нещо странна ми се вижда кирия Елиница, няма го вече онзи хъс за работа, стремеж за успех,.. аз не смея да я попитам,.. пък нали и жените имат пауза,.. у едни по-скоро започва,а други
се запазват...- като неразбиращ попитах
- О, тя е влюбена до уши,.. но не знам бизнесмен ли е, депутат в Европарламента ли , или тук..
Късметлийка,.. То мечтата й е в Европарламента да работи и пред нищо не се спира...
И ще успее надявам се,.. пък и баща й има връзки ..- изпя кукличката
За награда, измачкахме чаршафите в спалнята й,.. правех се на голям любовник или
играех роля на навник в любовната игра,.. кукличката стенеше от удоволствие.
- И никому ни дума, че сме се любили,.. ще ни изхвърли и двамата от кантората и после
няма да можем да се любим тайно - предупредих я съзаклятнически галейки голото й тяло...
Вече в къщи клечах под студеният душ,.. да ми се охлади всичко, и най-важно
акъла, ако го имах, че вярвах в голямата любов толкова време...
Видях ги една вечер да се целуват пред тях като гимназисти и да се качват
в къщата й хванати за ръце...
Обикновен човек,ситнеше до нея и ръкомахаше нещо с ръка,.. може би е по-галантен,..даже ми се виждаше по-нисичък от нея,..леко понакуцваше ли,.. така ми се е сторило вероятно...завис...
Пресиленият й смях кънтеше в ушите ми...
А в събота и неделя колата му беше паркирана на '' моето '' място пред тях.
Беше ми тъжно...
Ревнувах ли,.. и какво е ревността..
Ревността ли,.. не е страх от превъзходството на другия, а страхът от предателството..
Това, че си спала с друг мъж не те оневинява, че уж преследваш някаква си цел,.. това е страхът, че без това няма да можеш да се справиш..
Какво да те виня,.. жаждата се утолява с пиене..
За какво беше жадна ти,.. така и не разбрах..
Търсеше искрен и любящ човек до себе си,... намери го...
Тъжно ми е само за едно, че станах подвластен на едни чувства наречени преданност и любов..
Не те виня, ..виня себе си, че повярвах в истинската любов...
Трябваше ли да се правя на двуличник...
- Ели, Елиница,..ти ме ограби...
- Петро, нищо не съм взела от теб, напротив...
- Не, Ели,.. ти ми откраде любовта, любовта на която се крепяхме аз и ти,...сега остана нищо.
и нищо не искам... Като Александър Дюма,.. и аз ще стискам пет су в ръката си с думите
'' С пет су дойдох в твоя свят и с пет су си отивам...''
Сбогом любоя моя,.. бъди щастлива....
И един от двамата сигурно се е разплакал...
Дали не бях аз......
От някъде се чуваше песента на Мемис Русос '' Goodbye My Love, Goodbye...''
.................................................к р а й...........................
© Petar stoyanov Все права защищены