Бягството
Беше един слънчев следобед. Маргарет седеше на столче в градината и неусетно, дори за себе си, заразказва:
„Всичко започна в началото на юни, един ден преди да се срещнем с теб. До този момент гледах на случващото се в страната, като нещо, което почти не ме засягаше. Живеех в своя приказен свят и не пречех на никого. Правех това, което обичам и успявах да се препитавам с него. Отглеждах зеленчуци, плодове, билки и подправки, които продавах с лекота на постоянни клиенти. Хората знаеха, че всичко, отгледано от мен е вкусно и биологично чисто, макар че не харесвам тази дума. Варях сладка, пакетирах чайове и подправки. Дори понякога успявах да продам някоя от картините си на добра цена. Правех всичко с голяма любов и вдъхновение и хората го оценяваха. Сякаш успявах да им предам част от аромата на душата си и това ме правеше щастлива. Повечето от малките магазини в града също продаваха моята продукция. Бях намерила себе си и начина на живот, които ме удовлетворяваха напълно. През ...