30 окт. 2020 г., 06:58

Да си сам а в същото време да не си.

1.1K 1 8
1 мин за четене

Имаш родители, приятели, партньор.

Но си сам...

И не си.

Как? Та нали имаш всички тях?

Имаш покрив, пари, подкрепа. Дом... Но не и близост.

Не такава, каквато копнееш.

Нямаш близост, топлина, уют.

Душевен уют...

Нямаш човек, на който да си излееш мъката.

С който да си себе си...

Без маски, без притеснения.

Че можеш да се изкажеш неловко.

Че можеш да сбъркаш...

Как се живее такъв живот?

Имаш наглед всичко.

Но нямаш опора.

Нямаш дори възпитание.

Упреци, закани, наказания.

Така се ставало човек...

И търсиш липсващата близост в приятели, партньор.

Но забравяш, че нямаш роднини.

Само мама и татко, които не са ти близки.

Другите всичките са измрели.

 

Имаш дом, но празен.

Не от мебели.

От душевност.

Как се живее такъв живот?

Трудно, братко, много трудно!

А оцелееш ли - гордей се!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боли когато четеш и разбираш, че това е изповед,но нищо не е изгубено.Млад си, намери сили в себе си и съвет-почни от най-близките.Сега сте на различни полюси.Ти направи крачката(кръвта вода не става)А останалите, щом тук споделяш, значи вярваш.Нищо не е изгубено-пак ще кажа-откровение!
  • Това е изповед. Поздравявам те за смелостта и искреността!
  • Благодаря, Паленка!
  • Не ти трябват много приятели. А ако връзката ти няма развитие в бъдеще да се развие е нещо повече - дете, семейство?
    Романтичен, интелигентен и талантлив, пишеш красиви неща, независимо тъжни или не.
    Съсредоточи се в себе си, защото в твоя живот най-важният си ти! Хоби, развлечения - създай си нови неща, които да те правят щастлив, и продължавай да пишеш!
    Поздравления!
  • Паленка, страх от неодобрение и отхвърляне е. Майка ми отдавна не ме е приела какъвто съм, примирила се е, даже отчаяна на моменти че не съм какъвто тя очаква да съм (?!). Баща ми пък общо взето му е все тая, стои си там в стаята и тва е. Живеем като съквартиранти. А баща ми и е агресивна личност и ако тръгна да му кажа нещо навъпреки може да си изпрося и боя. (Удрял ме е и се е оправдавал с майка ми за това) и те така. А иначе нямам близки и роднини, имам само приятели и връзка. И тези приятели се броят на двата ти пръста на едната ти ръка, всичко друго е фалш.

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...