Oct 30, 2020, 6:58 AM

Да си сам а в същото време да не си.

  Prose » Others
1.1K 1 8
1 min reading

Имаш родители, приятели, партньор.

Но си сам...

И не си.

Как? Та нали имаш всички тях?

Имаш покрив, пари, подкрепа. Дом... Но не и близост.

Не такава, каквато копнееш.

Нямаш близост, топлина, уют.

Душевен уют...

Нямаш човек, на който да си излееш мъката.

С който да си себе си...

Без маски, без притеснения.

Че можеш да се изкажеш неловко.

Че можеш да сбъркаш...

Как се живее такъв живот?

Имаш наглед всичко.

Но нямаш опора.

Нямаш дори възпитание.

Упреци, закани, наказания.

Така се ставало човек...

И търсиш липсващата близост в приятели, партньор.

Но забравяш, че нямаш роднини.

Само мама и татко, които не са ти близки.

Другите всичките са измрели.

 

Имаш дом, но празен.

Не от мебели.

От душевност.

Как се живее такъв живот?

Трудно, братко, много трудно!

А оцелееш ли - гордей се!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Боли когато четеш и разбираш, че това е изповед,но нищо не е изгубено.Млад си, намери сили в себе си и съвет-почни от най-близките.Сега сте на различни полюси.Ти направи крачката(кръвта вода не става)А останалите, щом тук споделяш, значи вярваш.Нищо не е изгубено-пак ще кажа-откровение!
  • Това е изповед. Поздравявам те за смелостта и искреността!
  • Благодаря, Паленка!
  • Не ти трябват много приятели. А ако връзката ти няма развитие в бъдеще да се развие е нещо повече - дете, семейство?
    Романтичен, интелигентен и талантлив, пишеш красиви неща, независимо тъжни или не.
    Съсредоточи се в себе си, защото в твоя живот най-важният си ти! Хоби, развлечения - създай си нови неща, които да те правят щастлив, и продължавай да пишеш!
    Поздравления!
  • Паленка, страх от неодобрение и отхвърляне е. Майка ми отдавна не ме е приела какъвто съм, примирила се е, даже отчаяна на моменти че не съм какъвто тя очаква да съм (?!). Баща ми пък общо взето му е все тая, стои си там в стаята и тва е. Живеем като съквартиранти. А баща ми и е агресивна личност и ако тръгна да му кажа нещо навъпреки може да си изпрося и боя. (Удрял ме е и се е оправдавал с майка ми за това) и те така. А иначе нямам близки и роднини, имам само приятели и връзка. И тези приятели се броят на двата ти пръста на едната ти ръка, всичко друго е фалш.

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...