30.10.2020 г., 6:58

Да си сам а в същото време да не си.

1.1K 1 8
1 мин за четене

Имаш родители, приятели, партньор.

Но си сам...

И не си.

Как? Та нали имаш всички тях?

Имаш покрив, пари, подкрепа. Дом... Но не и близост.

Не такава, каквато копнееш.

Нямаш близост, топлина, уют.

Душевен уют...

Нямаш човек, на който да си излееш мъката.

С който да си себе си...

Без маски, без притеснения.

Че можеш да се изкажеш неловко.

Че можеш да сбъркаш...

Как се живее такъв живот?

Имаш наглед всичко.

Но нямаш опора.

Нямаш дори възпитание.

Упреци, закани, наказания.

Така се ставало човек...

И търсиш липсващата близост в приятели, партньор.

Но забравяш, че нямаш роднини.

Само мама и татко, които не са ти близки.

Другите всичките са измрели.

 

Имаш дом, но празен.

Не от мебели.

От душевност.

Как се живее такъв живот?

Трудно, братко, много трудно!

А оцелееш ли - гордей се!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Боли когато четеш и разбираш, че това е изповед,но нищо не е изгубено.Млад си, намери сили в себе си и съвет-почни от най-близките.Сега сте на различни полюси.Ти направи крачката(кръвта вода не става)А останалите, щом тук споделяш, значи вярваш.Нищо не е изгубено-пак ще кажа-откровение!
  • Това е изповед. Поздравявам те за смелостта и искреността!
  • Благодаря, Паленка!
  • Не ти трябват много приятели. А ако връзката ти няма развитие в бъдеще да се развие е нещо повече - дете, семейство?
    Романтичен, интелигентен и талантлив, пишеш красиви неща, независимо тъжни или не.
    Съсредоточи се в себе си, защото в твоя живот най-важният си ти! Хоби, развлечения - създай си нови неща, които да те правят щастлив, и продължавай да пишеш!
    Поздравления!
  • Паленка, страх от неодобрение и отхвърляне е. Майка ми отдавна не ме е приела какъвто съм, примирила се е, даже отчаяна на моменти че не съм какъвто тя очаква да съм (?!). Баща ми пък общо взето му е все тая, стои си там в стаята и тва е. Живеем като съквартиранти. А баща ми и е агресивна личност и ако тръгна да му кажа нещо навъпреки може да си изпрося и боя. (Удрял ме е и се е оправдавал с майка ми за това) и те така. А иначе нямам близки и роднини, имам само приятели и връзка. И тези приятели се броят на двата ти пръста на едната ти ръка, всичко друго е фалш.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...