Имаш родители, приятели, партньор.
Но си сам...
И не си.
Как? Та нали имаш всички тях?
Имаш покрив, пари, подкрепа. Дом... Но не и близост.
Не такава, каквато копнееш.
Нямаш близост, топлина, уют.
Душевен уют...
Нямаш човек, на който да си излееш мъката.
С който да си себе си...
Без маски, без притеснения.
Че можеш да се изкажеш неловко.
Че можеш да сбъркаш...
Как се живее такъв живот?
Имаш наглед всичко.
Но нямаш опора.
Нямаш дори възпитание.
Упреци, закани, наказания.
Така се ставало човек...
И търсиш липсващата близост в приятели, партньор.
Но забравяш, че нямаш роднини.
Само мама и татко, които не са ти близки.
Другите всичките са измрели.
Имаш дом, но празен.
Не от мебели.
От душевност.
Как се живее такъв живот?
Трудно, братко, много трудно!
А оцелееш ли - гордей се!
© Вели Всички права запазени