Да срещнеш ангел

                                                  Да срещнеш ангел

     Всички мисли, които минаваха през главата и, я накараха да заплаче. Сълзите потекоха по лицето и и изгаряха кожата и. Не искаше да плаче. Не сега. Стана и отиде в банята. Пусна студената вода и наплиска лицето си. Искаше да спре сълзите. Но тя продължи да усеща соления им вкус върху устните и езика си.            

След няколко минути самосъжалението започна да преминава в гняв. Сълзите секнаха, а на лицето и се изписа яд от това, че бе толкова безпомощна. Гледайки отражението си в огледалото, тя замахна и заби юмрука в стъклото. Болката от сблъсъка с твърдата повърхност я отрезви. Впери поглед в напуканото огледало, а после и  в окървавената си ръка. Сълзите и  отново потекоха. Свлече се на пода и плака дълго време, а след като очите и пресъхнаха, тя продължи да лежи така. 

        Чу шума от входната врата. Явно някой бе дошъл, но тя не му обърна внимание. Просто го отбеляза някъде дълбоко в съзнанието си.

     Между стените на дома и се разнесе гласът на момче, което я викаше. Забелязвайки светлината, идваща от полузатворената врата на банята,  той влезе вътре. Видя я легнала на пода с тъжен и празен поглед, вперен в него. Клекна до нея и започна да  и говори нещо, но тя не го чуваше. Осъзнавайки това, той я вдигна от пода и обгърна раменете и, притискайки я към себе си. Момичето се сгуши в него и подпря глава на гърдите му.  Така застанала, тя заспа.  Той остана в същата поза още дълго. Скоро студът, излъчван от пода, проникна през кожата им чак до костите...

   Усетил хлада,  той се изправи и я занесе в спалнята. Постави я на леглото и я зави с дебело одеяло.  Тя леко се разбуди, и усетила липсата му, със замъглен поглед го потърси наоколо. Видя го как посяга към дръжката на вратата, за да излезе, протегна ръце към него и простена. Той се върна до леглото, легна до нея, прегърна я и продължи да я държи в ръцете си. След малко и той заспа.

     Двамата останаха прегърнати през цялата нощ, докато спяха непробудно.

     А на сутринта момичето се събуди само, без спомени за миналата вечер и последната нощ.

    Озадачи я само странният сън, за това, че не бе прекарала нощта сама. В съня и до нея спеше непознато момче.

    Когато започна да оправя леглото си, забеляза на възглавницата си втори отпечатък, но не му обърна внимание.

    По-късно през деня  момичето  попадна в случайна престрелка. Един куршум я уцели в сърцето и тя издъхна.

    Душата и се отдели от тялото. Погледна към небето и забеляза една фигура пред себе си.  Това беше ангел.  Но колко познат и изглеждаше той.

   Това беше момчето от нейните сънища.

   Той сякаш я викаше при себе си. Полетя и отиде до него. Погледна го в очите и разбра всичко. Спомни си предишната вечер и нощ.

  Той обви дланите и в своите и от тях започна да се излъчва ослепителна светлина. След секунда двамата се превърнаха в слънчеви лъчи и отлетяха към Рая...